Нейтън Денонкинг Дейвид
| Secondary Keywords | Дейвид завещание Изправя Нейтън обединен Самуел старо царе царство |
|---|---|
| Писания | 1 Chronicles 17 2 Samuel 12 |
1 Chronicles 171 След като Давид се настани в новия си дом, каза на пророк Натан: „Ето аз живея в палат от кедър, а ковчегът на Господния завет е под шатра.“2 И Натан отговори на Давид: „Върши всичко, което ти е на сърце, защото Бог е с тебе.“3 Но в същата нощ Бог каза на Натан:4 „Иди и съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ: „Ти няма да Ми съградиш дом, в който да пребъдвам,5 защото от деня, в който изведох израилтяните от Египет чак до днес, Аз не съм обитавал дом, а съм бил от шатра в шатра и от място на място.6 Където и да съм живял с целия Израил, нима съм казал и дума на някой от Израилевите съдии, които по Моя заповед пасяха народа ми: Защо не сте Ми съградили кедров дом?“7 Затова сега съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ Вседържител: „Взех те от овчето стадо, за да те направя водач на Своя народ Израил;8 бях с тебе навред, където ходеше, изтребих пред тебе всички твои врагове и те направих велик като другите велики по земята.9 Аз ще приготвя място на Своя народ Израил и ще го вкореня там, за да живее той в сигурност на това място. Няма вече да го притесняват нечестивите, както преди,10 в дните, когато поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще усмиря всички твои врагове и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.11 А когато настъпи краят на дните ти и ти отидеш при своите предци, ще въздигна след тебе твой наследник, който ще бъде един от синовете ти, и ще утвърдя неговото царство.12 Той ще Ми съгради дом и Аз ще утвърдя престола му за вечни времена.13 Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син, и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от онзи, който беше преди тебе,14 ще го утвърдя в Своя дом и в Своето царство за вечни времена и престолът му ще бъде завинаги непоклатим“.“15 Натан разказа всичко това на Давид и му предаде точно цялото видение.16 Тогава цар Давид дойде, коленичи пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че така си ме въздигнал?17 Но дори и това е било малко в Твоите очи, Боже! Ти си възвестил за дома на Своя служител далечно потомство и благосклонно си погледнал на мене като на велик човек, Господи Боже!18 Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се издигне Твоят раб, защото Ти познаваш Своя раб!19 Господи, за Своя служител Ти извърши всички тези велики неща, желани от Тебе, и така показа цялото Си величие.20 Господи, всичко, което сме чували с ушите си, потвърди: няма друг, подобен на Тебе!21 И кой друг народ на света е като Твоя народ Израил? При него дойде Бог, за да донесе избавление на народа Си. Така Ти придоби име чрез велики и страховити дела – прогони народите пред Своя народ и го избави от Египет.22 Ти направи народа Си Израил Свой народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.23 И сега, Господи, нека се утвърди за вечни времена словото, което си изрекъл за Своя служител и неговия дом, и извършй това, което си обещал.24 Да пребъде и да се възвеличи Твоето име за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител, Израилевият Бог, е Бог над Израил.“ Нека бъде утвърден пред Тебе домът на Твоя служител Давид!25 Защото Ти, Боже мой, откри пред Своя раб, че ще му съградиш дом; затова и Твоят служител се осмели да се помоли пред Тебе.26 И сега, Господи, Ти си Бог и Ти обеща тези блага на Своя раб.27 Затова бъди милостив и благослави дома на Своя раб, за да пребъдва пред Тебе за вечни времена; защото, ако Ти, Господи, си го благословил, ще бъде благословен завинаги.“ 2 Samuel 121 Тогава Господ изпрати Натан при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах.2 Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък,3 а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.4 Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“5 Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.6 А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“7 Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,8 дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.9 А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.10 Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“11 Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце.12 Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“13 Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“15 След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.21 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“22 Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“23 А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“24 И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон. Господ възлюби това дете25 и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия, както Господ беше казал.26 Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град.27 Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката.28 А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“29 Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.30 Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка.31 А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим. | |
