1 „Слушай, небе, аз ще говоря; и нека чуе земята моите думи.2 Да се разлее като дъжд учението ми, да бликнат като роса словата ми, като ситен дъждец по злакове, като из ведро да вали по тревите!3 Името на Господа ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!4 Той е твърдината! Делата Му са съвършени, всичките Му пътища са праведни! Бог е верен и няма неправда у Него. Той е справедлив и истинен!5 Но децата Му извършиха светотатство пред Него – твърдоглаво и покварено потомство!6 Така ли въздаваш благодарност на Господа, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил, Който те е създал и утвърдил?7 Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща – и той ще ти каже, старците си – и те ще ти дадат отговор.8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове;9 защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий.10 Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си.11 Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си,12 така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог.13 Той го издигна на хълмиста земя, нахрани го с плодове от полето, накърми го с мед от камъка и с елей от скала като кремък;14 и с краве масло, и с овче мляко; с тлъстина от агнета, от васански овни и от козли, с най-отбрана пшеница; ти пи и вино – кръвта на лозата.15 И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си.16 С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха.17 Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали.18 Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал.19 Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери;20 и рече: „Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност.21 Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог, с мерзостите си Ме оскърбиха; затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ – с неразбран народ ще ги оскърбя.22 Защото огън пламна от ноздрите Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; той ще погълне земята и плодовете ѝ, ще разтопи основите на планините.23 Ще стоваря върху тях беди и ще ги обсипя със стрелите Си.24 Силите им ще сломи гладът, ще бъдат покосени от треска и от страшна напаст; ще ги хвърля срещу зъбите на хищници и срещу отровата на земните влечуги.25 На улицата – меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца.26 Дори бих казал: ще ги разпръсна и ще излича спомена за тях сред хората,27 ако не се безпокоях от неприятелската злост – да не би враговете им да си въобразят и да рекат: „Нашата ръка е могъща, а не Господ стори всичко това!“28 Защото те са народ неразумен и нямат разсъдък.29 О, да бяха разумни да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!30 Как би могъл един да прогони хиляда, а двама да обърнат десет хиляди в бягство, ако Твърдината им не би ги предала и Господ не би ги изоставил!31 Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина; враговете ни нека сами да отсъдят това!32 Защото тяхното лозе е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, това са гроздове горчиви.33 Виното им е змийска отрова, гибелна отрова на пепелянка.34 Нима това не е скрито у Мене, запечатано в съкровищницата Ми35 до деня на възмездието и отплатата, когато се подхлъзне кракът им? Защото е близо денят на тяхната гибел, скоро ще видят своята участ.36 Господ ще съди Своя народ и ще се смили над слугите Си, когато види, че силата ги е напуснала и не е останал никой, било роб или свободен.37 И тогава ще попита: „Къде са боговете им, твърдината, която им беше упование?“38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!39 Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог! Аз погубвам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.40 Ето издигам десницата Си към небето и заявявам: „Жив съм за вечни времена!“41 Когато блесне острият Ми меч, за да въздава съд ръката Ми, ще отмъстя на враговете Си и ще дам отплата на ненавистниците Си.42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“43 Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии! Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си, ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“44 Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен.45 И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил,46 той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.47 Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“48 И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей:49 „Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове!50 Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си;51 защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове.52 Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“
Deuteronomy 34
1 Тогава Мойсей се изкачи на Моавските полета нагоре по планината Нево, на връх Фасга, който е срещу Йерихон. И Господ му показа цялата галаадска страна чак до Дан,2 цялата Нефталимова страна, Ефремовата и Манасиевата страна и цялата Юдова страна, чак до Западното море,3 Негев, областта около Йордан, долината на Йерихон, града на палмите, чак до Сигор.4 И Господ му каза: „Ето земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам. Аз ти дадох да я видиш с очите си, но в нея ти няма да влезеш“.“5 И там, в моавската страна, умря Мойсей, Господен служител, както Господ беше определил.6 Погребаха го в долината, в моавската страна, срещу Ветфегор; и до днес никой не знае къде е гробът му.7 Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не помътняха и силата му не беше го напуснала.8 Израилтяните оплакваха Мойсей в моавските полета тридесет дена. Така отминаха дните за плач и тъга по Мойсей.9 А Иисус, Навиновият син, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръце върху него; и синовете на Израил му се покоряваха и постъпваха така, както Господ бе заповядал на Мойсей.10 В Израил вече не се яви такъв пророк като Мойсей, на когото Господ е говорил очи в очи,11 с всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египет над фараона, над всичките му служители и над цялата му страна,12 със силната ръка и със страховитите дела, които Мойсей извърши пред очите на цял Израил.
