Гори храст, но не гори. Бог казва: Моисей да не се приближава и да свали сандалите си. Моисей слага сандалите си на земята до него. Моисей крие лицето си от горящия храст, защото се страхува да гледа Бога.
1 Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.2 Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря.3 Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“4 Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“5 Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“6 И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
