1 Тогава Мойсей свика цял Израил и им каза: „Слушай, Израил, наредбите и законите, които ще изрека днес пред всички, за да ги научите, съблюдавате и изпълнявате!2 Господ, нашият Бог, сключи с нас завет на Хорив.3 Този завет Господ сключи не с нашите предци, а с нас, живите, всички, които днес сме тук.4 Лице в лице говори Господ с вас на планината изсред огъня.5 А пък аз стоях тогава между Господа и вас, за да ви възвестявам думите Господни, защото вие се бояхте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза:6 „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската страна, от дома на робството;7 да нямаш други богове освен Мене.8 Не си прави кумир, изображение на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята;9 не им се кланяй и не им служи. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който за греха на бащите наказвам онези, които Ме мразят, до трето и четвърто поколение потомци10 и Който показвам милост до хиляди поколения към онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.11 Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно името Му.12 Спазвай съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, твоят Бог.13 Шест дена работи и върши всичките си дела,14 а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. В него не върши никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито робът ти, нито робинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът, който е у тебе, за да си починат робът ти и робинята ти, както и ти.15 И помни, че ти беше роб в египетската страна, но Господ, твоят Бог, те изведе оттам с твърда ръка и мощна десница. Затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.16 Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да живееш дълго и да ти бъде добре в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.17 Не убивай.18 Не прелюбодействай.19 Не кради.20 Не лъжесвидетелствай против ближния си.21 Не пожелавай жената на ближния си. И не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти.“22 Тези думи изрече Господ на планината с мощен глас към цялото ви събрание изсред огън, облак и мрак и друго не добави. После ги написа на две каменни плочи и ми ги предаде.23 И когато чухте гласа изсред мрака, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мене – всички предводители на племената ви и вашите старейшини,24 и казахте: „Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив.25 А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем.26 Та нима има смъртен, който е чул гласа на живия Бог, както ние, и да е останал жив?27 Ти сам пристъпи и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; тогава ни предай всичко, което ти е говорил Господ, нашият Бог, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.“28 И Господ чу думите ви, когато говорихте с мене, и Господ ми каза: „Чух думите на този народ, които изрекоха към тебе. Всичко, което говориха, е добро.29 Дано имат все такова сърце, че да се боят от Мене винаги и да спазват всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и потомците им!30 Иди и им кажи: „Върнете се в шатрите си!“31 А ти остани тук при Мене и Аз ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш и които трябва да спазват в страната, която ще им дам да владеят.32 Постъпвайте точно така, както ви заповяда Господ, вашият Бог; не се отклонявайте нито надясно, нито наляво.33 Ходете само по пътя, по който ви заповяда Господ, вашият Бог, за да бъдете живи и да благоденствате, и да останете дълго в земята, която трябва да завладеете.“
