35 Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.
Deuteronomy 18
15 Пророк като мене ще издигне Господ, твоят Бог, изсред тебе, измежду твоите братя. Него слушайте!16 Защото ти така моли Господа, своя Бог, на Хорив, когато се бяхте събрали, с думите: „Нека не чуя вече гласа на Господа, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра!“17 Тогава Господ ми рече: „Добро е това, което казаха.18 Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам.19 А който не послуша думите Ми, които ще говори от Мое име, Аз ще искам сметка от него.
Exodus 12
1 Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет:2 „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината.3 Оповестете пред цялата израилска общност: „В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство.4 Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето.5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите.6 То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер.7 Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.8 През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви.9 Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите.10 Не оставяйте от него остатъци до сутринта, а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта.11 А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа.12 Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове.13 А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.14 Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон.15 Седем дни яжте безквасни хлябове. Още от първия ден премахнете квасното тесто от къщите си. Защото който яде квасно от първия до седмия ден, този човек ще бъде изтребен всред Израил.16 В първия ден да имате свещено празнично събрание, както и в седмия ден пак свещено празнично събрание. Никаква работа да не се върши през тези два дена освен онова, което на всеки е нужно за ядене; само това можете да вършите.17 Спазвайте празника на безквасните хлябове, защото в самия този ден Аз изведох вашите отряди от Египет. Този празничен ден да спазвате във вашите поколения като вечен закон.18 От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасни хлябове до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец.19 Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност – бил той чужденец или местен жител.20 Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове“.“21 Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва.22 След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта.23 Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава.24 Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена.25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд.26 А когато вашите потомци попитат: „Какво означава този обряд?“,27 отговорете: „Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави“.“ Тогава народът се наведе и се поклони.28 Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха.29 Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка.30 Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец.31 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте.32 Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“33 Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“34 Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си.35 Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.36 А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.37 След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата.38 С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък.39 От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.40 А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години.41 След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя.42 Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.43 Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;44 а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея;45 преселник и наемник не бива да ядат от нея.46 В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете.47 Цялата израилска общност трябва да я извършва.48 Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея.49 Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“50 Всички израилтяни постъпиха така, както заповяда Господ на Мойсей и Аарон.51 В същия този ден Господ изведе израилтяните от египетската земя, според както бяха разделени на отряди.
Genesis 22
1 А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“2 Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“3 Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил.4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място.5 Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“6 Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно.7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“8 Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък.9 Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника.10 Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.11 Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“12 „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“13 Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.14 Авраам нарече онова място Яхве-Ире. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.15 Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам:16 „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син,17 Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си.18 Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“
Isaiah 61
1 Духът на Господ Бог е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедните, изпрати Ме да излекувам съкрушените сърца, да възвестявам на пленените свобода и на затворниците – освобождаване от тъмницата,2 да проповядвам година на благоволение на Господа и ден за отмъщение на нашия Бог, за да се утешат всички скърбящи,
John 19
23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.
Matthew 8
16 А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.
Psalm 118
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла:23 това е от Господа и е чудо в нашите очи.24 Това е денят, който Господ определи: нека в този ден да се радваме и да се веселим.
Psalm 16
8 Поставям Господа винаги пред мене, понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.9 Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми и тялото ми ще живее в безопасност.10 Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.11 Ще ми посочиш пътя на живота. Пълната радост е в Твоето присъствие, при Тебе е вечното блаженство.
Psalm 22
1 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.2 Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон.3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене.4 Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил.5 На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше;6 към Тебе викаха за помощ и биваха спасени.7 Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа.8 Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:9 „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“10 Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди.11 На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог.12 Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма.13 Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават,14 разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи.15 Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта.17 Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми.18 Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат.19 Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий.20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ!21 Избави от меч живота ми и от лапите на кучета – душата ми самотна.22 Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша.23 Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя.24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове.26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.27 Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги!28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове,29 защото царството е на Господа и Той е владетел на народите.30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот.31 Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение.
Zechariah 11
12 Тогава им казах: „Ако ви се вижда добро, дайте Ми Моята заплата; ако ли не, недейте.“ И те Ми претеглиха за отплата тридесет сребърника“.13 А Господ ми рече: „Хвърли ги на грънчаря – високата цена, за която те Ме оцениха!“ Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния храм на грънчаря.
Zechariah 12
10 А върху Давидовия дом и върху йерусалимските жители ще излея дух на благодат и молитва и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха. Те ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.
