Лука пише
| Secondary Keywords | завещание Лука нов писане писма Римляните |
|---|---|
| Писания | Деяния на апостолите 1 Лука 1 |
Acts 11 Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,3 на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;4 и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;5 защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.6 Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;8 но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.9 И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи11 и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път.13 И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече16 (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;18 но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.20 Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли. Luke 11 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?35 Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.46 И рече Мариам: душата ми величае Господа,47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;52 свали силни от престоли и въздигна смирени;53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля. | |
