1 Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,3 на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;4 и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;5 защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.6 Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;8 но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.9 И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи11 и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път.13 И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече16 (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;18 но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.20 Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.
Luke 1
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?35 Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.46 И рече Мариам: душата ми величае Господа,47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;52 свали силни от престоли и въздигна смирени;53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
