Исус пише на земята, когато тълпата се разпръсне, оставяйки техните не-хвърли камъни след себе си. Зрителят участва в сцената, тъй като той също хвърля камъка си, като грешните като останалите.
1 А Иисус отиде на Елеонската планина.2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;5 а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?