9 Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
