Лазар, възкресен от Христос

John 11

1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.5 А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.8 Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.23 Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.25 Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?27 Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.35 Иисус се просълзи.36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.