31 Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен.32 Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед,33 краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина.34 Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши.35 Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.
