Цар Соломон строи храма
ID на изображението
pcmas0191
Описание
Цар Соломон, разглеждащ завършения храм, току-що е завършил сградата.
Художник
| Писания | 1 Kings 6:1-38 1 Kings 7:2 1 Kings 8:1-66 2 Chronicles 2:1-18 2 Chronicles 7:1 Acts 7:44-50 Ezekiel 40:1-49 1 Kings 61 In the four hundred and eightieth year after the people of Israel came out of the land of Egypt, in the fourth year of Solomon's reign over Israel, in the month of Ziv, which is the second month, he began to build the house of the LORD. 2 The house that King Solomon built for the LORD was sixty cubits long, twenty cubits wide, and thirty cubits high. 3 The vestibule in front of the nave of the house was twenty cubits long, equal to the width of the house, and ten cubits deep in front of the house. 4 And he made for the house windows with recessed frames. 5 He also built a structure against the wall of the house, running around the walls of the house, both the nave and the inner sanctuary. And he made side chambers all around. 6 The lowest story was five cubits broad, the middle one was six cubits broad, and the third was seven cubits broad. For around the outside of the house he made offsets on the wall in order that the supporting beams should not be inserted into the walls of the house. 7 When the house was built, it was with stone prepared at the quarry, so that neither hammer nor axe nor any tool of iron was heard in the house while it was being built. 8 The entrance for the lowest story was on the south side of the house, and one went up by stairs to the middle story, and from the middle story to the third. 9 So he built the house and finished it, and he made the ceiling of the house of beams and planks of cedar. 10 He built the structure against the whole house, five cubits high, and it was joined to the house with timbers of cedar. 11 Now the word of the LORD came to Solomon, 12 “Concerning this house that you are building, if you will walk in my statutes and obey my rules and keep all my commandments and walk in them, then I will establish my word with you, which I spoke to David your father. 13 And I will dwell among the children of Israel and will not forsake my people Israel.” 14 So Solomon built the house and finished it. 15 He lined the walls of the house on the inside with boards of cedar. From the floor of the house to the walls of the ceiling, he covered them on the inside with wood, and he covered the floor of the house with boards of cypress. 16 He built twenty cubits of the rear of the house with boards of cedar from the floor to the walls, and he built this within as an inner sanctuary, as the Most Holy Place. 17 The house, that is, the nave in front of the inner sanctuary, was forty cubits long. 18 The cedar within the house was carved in the form of gourds and open flowers. All was cedar; no stone was seen. 19 The inner sanctuary he prepared in the innermost part of the house, to set there the ark of the covenant of the LORD. 20 The inner sanctuary was twenty cubits long, twenty cubits wide, and twenty cubits high, and he overlaid it with pure gold. He also overlaid an altar of cedar. 21 And Solomon overlaid the inside of the house with pure gold, and he drew chains of gold across, in front of the inner sanctuary, and overlaid it with gold. 22 And he overlaid the whole house with gold, until all the house was finished. Also the whole altar that belonged to the inner sanctuary he overlaid with gold. 23 In the inner sanctuary he made two cherubim of olivewood, each ten cubits high. 24 Five cubits was the length of one wing of the cherub, and five cubits the length of the other wing of the cherub; it was ten cubits from the tip of one wing to the tip of the other. 25 The other cherub also measured ten cubits; both cherubim had the same measure and the same form. 26 The height of one cherub was ten cubits, and so was that of the other cherub. 27 He put the cherubim in the innermost part of the house. And the wings of the cherubim were spread out so that a wing of one touched the one wall, and a wing of the other cherub touched the other wall; their other wings touched each other in the middle of the house. 28 And he overlaid the cherubim with gold. 29 Around all the walls of the house he carved engraved figures of cherubim and palm trees and open flowers, in the inner and outer rooms. 30 The floor of the house he overlaid with gold in the inner and outer rooms. 31 For the entrance to the inner sanctuary he made doors of olivewood; the lintel and the doorposts were five-sided. 32 He covered the two doors of olivewood with carvings of cherubim, palm trees, and open flowers. He overlaid them with gold and spread gold on the cherubim and on the palm trees. 33 So also he made for the entrance to the nave doorposts of olivewood, in the form of a square, 34 and two doors of cypress wood. The two leaves of the one door were folding, and the two leaves of the other door were folding. 35 On them he carved cherubim and palm trees and open flowers, and he overlaid them with gold evenly applied on the carved work. 36 He built the inner court with three courses of cut stone and one course of cedar beams. 37 In the fourth year the foundation of the house of the LORD was laid, in the month of Ziv. 38 And in the eleventh year, in the month of Bul, which is the eighth month, the house was finished in all its parts, and according to all its specifications. He was seven years in building it. 1 Kings 72 He built the House of the Forest of Lebanon. Its length was a hundred cubits and its breadth fifty cubits and its height thirty cubits, and it was built on four rows of cedar pillars, with cedar beams on the pillars. 1 Kings 81 Then Solomon assembled the elders of Israel and all the heads of the tribes, the leaders of the fathers' houses of the people of Israel, before King Solomon in Jerusalem, to bring up the ark of the covenant of the LORD out of the city of David, which is Zion. 2 And all the men of Israel assembled to King Solomon at the feast in the month Ethanim, which is the seventh month. 3 And all the elders of Israel came, and the priests took up the ark. 4 And they brought up the ark of the LORD, the tent of meeting, and all the holy vessels that were in the tent; the priests and the Levites brought them up. 5 And King Solomon and all the congregation of Israel, who had assembled before him, were with him before the ark, sacrificing so many sheep and oxen that they could not be counted or numbered. 6 Then the priests brought the ark of the covenant of the LORD to its place in the inner sanctuary of the house, in the Most Holy Place, underneath the wings of the cherubim. 7 For the cherubim spread out their wings over the place of the ark, so that the cherubim overshadowed the ark and its poles. 8 And the poles were so long that the ends of the poles were seen from the Holy Place before the inner sanctuary; but they could not be seen from outside. And they are there to this day. 9 There was nothing in the ark except the two tablets of stone that Moses put there at Horeb, where the LORD made a covenant with the people of Israel, when they came out of the land of Egypt. 10 And when the priests came out of the Holy Place, a cloud filled the house of the LORD, 11 so that the priests could not stand to minister because of the cloud, for the glory of the LORD filled the house of the LORD. 12 Then Solomon said, “The LORD has said that he would dwell in thick darkness. 13 I have indeed built you an exalted house, a place for you to dwell in forever.” 14 Then the king turned around and blessed all the assembly of Israel, while all the assembly of Israel stood. 15 And he said, “Blessed be the LORD, the God of Israel, who with his hand has fulfilled what he promised with his mouth to David my father, saying, 16 ‘Since the day that I brought my people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel in which to build a house, that my name might be there. But I chose David to be over my people Israel.’ 17 Now it was in the heart of David my father to build a house for the name of the LORD, the God of Israel. 18 But the LORD said to David my father, ‘Whereas it was in your heart to build a house for my name, you did well that it was in your heart. 19 Nevertheless, you shall not build the house, but your son who shall be born to you shall build the house for my name.’ 20 Now the LORD has fulfilled his promise that he made. For I have risen in the place of David my father, and sit on the throne of Israel, as the LORD promised, and I have built the house for the name of the LORD, the God of Israel. 21 And there I have provided a place for the ark, in which is the covenant of the LORD that he made with our fathers, when he brought them out of the land of Egypt.” 22 Then Solomon stood before the altar of the LORD in the presence of all the assembly of Israel and spread out his hands toward heaven, 23 and said, “O LORD, God of Israel, there is no God like you, in heaven above or on earth beneath, keeping covenant and showing steadfast love to your servants who walk before you with all their heart, 24 who have kept with your servant David my father what you declared to him. You spoke with your mouth, and with your hand have fulfilled it this day. 25 Now therefore, O LORD, God of Israel, keep for your servant David my father what you have promised him, saying, ‘You shall not lack a man to sit before me on the throne of Israel, if only your sons pay close attention to their way, to walk before me as you have walked before me.’ 26 Now therefore, O God of Israel, let your word be confirmed, which you have spoken to your servant David my father. 27 “But will God indeed dwell on the earth? Behold, heaven and the highest heaven cannot contain you; how much less this house that I have built! 28 Yet have regard to the prayer of your servant and to his plea, O LORD my God, listening to the cry and to the prayer that your servant prays before you this day, 29 that your eyes may be open night and day toward this house, the place of which you have said, ‘My name shall be there,’ that you may listen to the prayer that your servant offers toward this place. 30 And listen to the plea of your servant and of your people Israel, when they pray toward this place. And listen in heaven your dwelling place, and when you hear, forgive. 31 “If a man sins against his neighbor and is made to take an oath and comes and swears his oath before your altar in this house, 32 then hear in heaven and act and judge your servants, condemning the guilty by bringing his conduct on his own head, and vindicating the righteous by rewarding him according to his righteousness. 33 “When your people Israel are defeated before the enemy because they have sinned against you, and if they turn again to you and acknowledge your name and pray and plead with you in this house, 34 then hear in heaven and forgive the sin of your people Israel and bring them again to the land that you gave to their fathers. 35 “When heaven is shut up and there is no rain because they have sinned against you, if they pray toward this place and acknowledge your name and turn from their sin, when you afflict them, 36 then hear in heaven and forgive the sin of your servants, your people Israel, when you teach them the good way in which they should walk, and grant rain upon your land, which you have given to your people as an inheritance. 37 “If there is famine in the land, if there is pestilence or blight or mildew or locust or caterpillar, if their enemy besieges them in the land at their gates, whatever plague, whatever sickness there is, 38 whatever prayer, whatever plea is made by any man or by all your people Israel, each knowing the affliction of his own heart and stretching out his hands toward this house, 39 then hear in heaven your dwelling place and forgive and act and render to each whose heart you know, according to all his ways (for you, you only, know the hearts of all the children of mankind), 40 that they may fear you all the days that they live in the land that you gave to our fathers. 41 “Likewise, when a foreigner, who is not of your people Israel, comes from a far country for your name's sake 42 (for they shall hear of your great name and your mighty hand, and of your outstretched arm), when he comes and prays toward this house, 43 hear in heaven your dwelling place and do according to all for which the foreigner calls to you, in order that all the peoples of the earth may know your name and fear you, as do your people Israel, and that they may know that this house that I have built is called by your name. 44 “If your people go out to battle against their enemy, by whatever way you shall send them, and they pray to the LORD toward the city that you have chosen and the house that I have built for your name, 45 then hear in heaven their prayer and their plea, and maintain their cause. 46 “If they sin against you—for there is no one who does not sin—and you are angry with them and give them to an enemy, so that they are carried away captive to the land of the enemy, far off or near, 47 yet if they turn their heart in the land to which they have been carried captive, and repent and plead with you in the land of their captors, saying, ‘We have sinned and have acted perversely and wickedly,’ 48 if they repent with all their mind and with all their heart in the land of their enemies, who carried them captive, and pray to you toward their land, which you gave to their fathers, the city that you have chosen, and the house that I have built for your name, 49 then hear in heaven your dwelling place their prayer and their plea, and maintain their cause 50 and forgive your people who have sinned against you, and all their transgressions that they have committed against you, and grant them compassion in the sight of those who carried them captive, that they may have compassion on them 51 (for they are your people, and your heritage, which you brought out of Egypt, from the midst of the iron furnace). 52 Let your eyes be open to the plea of your servant and to the plea of your people Israel, giving ear to them whenever they call to you. 53 For you separated them from among all the peoples of the earth to be your heritage, as you declared through Moses your servant, when you brought our fathers out of Egypt, O Lord GOD.” 54 Now as Solomon finished offering all this prayer and plea to the LORD, he arose from before the altar of the LORD, where he had knelt with hands outstretched toward heaven. 55 And he stood and blessed all the assembly of Israel with a loud voice, saying, 56 “Blessed be the LORD who has given rest to his people Israel, according to all that he promised. Not one word has failed of all his good promise, which he spoke by Moses his servant. 57 The LORD our God be with us, as he was with our fathers. May he not leave us or forsake us, 58 that he may incline our hearts to him, to walk in all his ways and to keep his commandments, his statutes, and his rules, which he commanded our fathers. 59 Let these words of mine, with which I have pleaded before the LORD, be near to the LORD our God day and night, and may he maintain the cause of his servant and the cause of his people Israel, as each day requires, 60 that all the peoples of the earth may know that the LORD is God; there is no other. 61 Let your heart therefore be wholly true to the LORD our God, walking in his statutes and keeping his commandments, as at this day.” 62 Then the king, and all Israel with him, offered sacrifice before the LORD. 63 Solomon offered as peace offerings to the LORD 22,000 oxen and 120,000 sheep. So the king and all the people of Israel dedicated the house of the LORD. 64 The same day the king consecrated the middle of the court that was before the house of the LORD, for there he offered the burnt offering and the grain offering and the fat pieces of the peace offerings, because the bronze altar that was before the LORD was too small to receive the burnt offering and the grain offering and the fat pieces of the peace offerings. 65 So Solomon held the feast at that time, and all Israel with him, a great assembly, from Lebo-hamath to the Brook of Egypt, before the LORD our God, seven days. 66 On the eighth day he sent the people away, and they blessed the king and went to their homes joyful and glad of heart for all the goodness that the LORD had shown to David his servant and to Israel his people. 2 Chronicles 21 Соломон отброи седемдесет хиляди души за носачи, осемдесет хиляди каменоделци в планината и три хиляди надзиратели над тях. 2 След това изпрати вест до тирския цар Хирам: „Както постъпваше с баща ми Давид и му пращаше кедри, за да си построи дом за живеене, постъпи така и с мене. 3 Ето аз строя дом за името на Господа, своя Бог, и да го посветя на Него, за да се кади пред Него благоуханен тамян и да се принасят постоянно хлябове на предложението и всеизгаряния – сутрин и вечер, в съботите, на новолунията и в празниците на Господа, нашия Бог, както е заповядано завинаги на Израил. 4 Домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е по-велик от всички други богове. 5 Но кой може да Му построи дом, когато небето, необятните небеса не могат да Го поберат? И кой съм аз, за да Му построя дом, освен за да принасям благоуханна жертва пред Него. 6 Затова изпрати ми човек, който умело работи със злато и сребро, с мед и желязо, с пурпурна, червена и синя прежда, резбар, който да работи в Юдея и Йерусалим заедно с изкусните майстори, подготвени от баща ми Давид. 7 Изпрати ми кедър, кипарис и сандалово дърво от Ливан, защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в планината. А моите слуги ще бъдат с твоите, 8 за да ми приготвят много дървета, защото домът, който строя, трябва да бъде голям и великолепен. 9 А на твоите слуги, които ще секат дървета, ще дам за храна двадесет хиляди кора пшеница и двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди бата вино и двадесет хиляди бата елей.“ 10 А тирският цар Хирам отговори с писмо, изпратено до Соломон: „Понеже Господ обича Своя народ, затова те е поставил да царуваш над него.“ 11 И Хирам каза още: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който е създал небето и земята, че даде на Давид мъдър син, надарен с разсъдливост и благоразумие, за да построи храм на Господа и царски дворец за себе си. 12 И ето, изпращам ти човек мъдър и надарен със знания – Хирам, своя майстор, 13 син на жена от Дановите дъщери, а баща му беше от Тир. Той умее да работи със злато и сребро, с мед и желязо, с камък и дърво, с пурпурна, червена и синя прежда, резбар, който умее да изработва всичко, което му бъде поръчано, заедно с изкусните хора при тебе и определените за това от господаря ми, твоя баща Давид. 14 Нека сега моят господар да изпрати на слугите си пшеницата, ечемика, елея и виното, които е обещал. 15 А ние ще насечем от Ливан необходимите ти дървета и ще ги докараме на салове по море до Яфа. Оттам ти ще ги превозиш до Йерусалим.“ 16 Тогава Соломон извърши преброяване на всички чужденци в израилската страна, както беше сторил и баща му Давид. Броят им беше сто петдесет и три хиляди и шестстотин души. 17 От тях Соломон определи седемдесет хиляди за носачи, осемдесет хиляди за каменоделци в планините и три хиляди и шестстотин надзиратели, за да подканят хората към работа. 2 Chronicles 71 Когато Соломон свърши молитвата, огън слезе от небето и погълна всеизгарянията и жертвите, и славата на Господа изпълни дома. Acts 744 Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. 45 Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, 46 който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?“ Ezekiel 401 В двадесет и петата година от отвеждането ни в плен, на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година след превземането на града Йерусалим, в същия този ден Господ простря ръката Си над мене и ме отведе там. 2 В Божии видения Той ме доведе в Израилевата земя и ме постави на твърде висока планина, на която на юг имаше постройка, приличаща на град. 3 И като ме заведе там, видях мъж, стоящ при портата, чийто силует имаше блясък на мед. В ръката му имаше ленена връв и тръстика за измерване. 4 Мъжът ми каза: „Сине човешки, погледни внимателно и чуй с ушите си. Вложи в сърцето си всичко, което аз ще ти покажа – защото ти бе доведен тук, за да ти покажа, – и да известиш всичко, което видиш, на Израилевия дом.“ 5 Аз забелязах стена, опасваща от всички страни храма. Мерилната тръстика в ръката на мъжа беше шест лакътя, които с длан бяха по-дълги от обикновения лакът. И той измери зданието – ширината и височината бяха по една тръстика. 6 След това дойде при портата, която гледаше към изток, и се изкачи по стъпалата ѝ. Той измери прага на портата – ширината му беше една тръстика, и ширината на другия праг – една тръстика. 7 Всяка странична стражева стая беше дълга една тръстика и една тръстика широка. Стената между стаите беше пет лакътя, а прагът на портата при преддверието ѝ отвътре – една тръстика. 8 И измери преддверието на портата отвътре; то беше една тръстика. 9 Тогава измери преддверието на портата; то беше осем лакътя, а стълбовете му бяха два лакътя. Това преддверие на портата беше от вътрешната страна. 10 И стражевите стаи на източната порта бяха три от едната страна и три – от другата, и трите по една мярка. И стълбовете отсам и оттатък бяха по една мярка широки. 11 Той измери ширината на отвора на вратата; тя беше десет лакътя, а дължината на вратата – тринадесет лакътя. 12 Пред стаите имаше междинна стена, един лакът широка, и от другата страна – един лакът междинна стена. Стаите бяха от едната страна шест лакътя и от другата страна шест лакътя. 13 След това той измери вратата от покрива на едното помещение до покрива на другото; цялото разстояние беше двадесет и пет лакътя ширина: врата срещу врата – от задната страна на нишата до другата задна страна. 14 Тогава измери височината на стълбовете; тя беше шестдесет лакътя. Дворът беше около портата. 15 И разстоянието от предната част на портата до предната част на вътрешната порта беше петдесет лакътя. 16 В стражевите стаи и подпорите им отвътре на портата от всички страни имаше решетъчни прозорци. В преддверията също така имаше прозорци наоколо и всеки стълб беше украсен с палми. 17 Тогава Той ме заведе във външния двор – там имаше стаи, както и настилка около двора. И върху каменната настилка имаше тридесет стаи. 18 Настилката, която беше отстрани на портите, преминаваше по протежение на цялата им дължина. Тази настилка беше долната. 19 След това Той измери разстоянието от долните порти до външния край на вътрешния двор: сто лакътя – към изток и към север. 20 После Той измери дължината и ширината на портата на външния двор, обърната към север. 21 И стражевите стаи бяха три от едната страна и три от другата. А стълбовете и преддверията бяха според мярката на първата порта: дължината им беше петдесет лакътя, а ширината – двадесет и пет лакътя. 22 И прозорците им, и преддверията им, и палмите бяха според мярката на портата, която е с лице към изток. И към нея водеха седем стъпала, а пред тях имаше преддверия. 23 И портата на вътрешния двор беше срещу северната и източната порти. И Той измери от порта до порта сто лакътя. 24 Тогава ме заведе на южната страна и ето видях порта на юг. И измери стълбовете и преддверието, те имаха същия размер. 25 И прозорците на нея и на преддверията бяха като другите прозорци. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината – двадесет и пет лакътя. 26 И до нея водеха седем стъпала; преддверието ѝ беше пред тях. Стълбовете бяха украсени с палми – по една на всяка страна. 27 Във вътрешния двор имаше и южна порта. Той измери разстоянието от външната порта до вътрешната порта; то беше сто лакътя. 28 Тогава той ме заведе във вътрешния двор през южната порта и измери южната порта; тя имаше същата мярка. 29 И стражевите стаи, стълбовете ѝ и преддверията ѝ имаха същите размери. И имаше прозорци на нея и на нейните преддверия околовръст. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината – двадесет и пет лакътя. 30 Имаше преддверия от всички страни, двадесет и пет лакътя дълги и пет лакътя широки. 31 И преддверието ѝ излизаше към външния двор и по стълбовете имаше палми. Към портата водеха осем стъпала. 32 След това Той ме заведе във вътрешния двор на източната страна. Той измери портата; тя имаше същия размер. 33 И стражевите стаи, стълбовете ѝ и преддверията ѝ имаха същите размери. На нея и на нейните преддверия имаше прозорци околовръст. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината – двадесет и пет лакътя. 34 Имаше преддверие към външния двор и стълбовете на портата бяха украсени с палми от всяка страна. Към нея водеха осем стъпала. 35 И ме заведе при северната порта и я измери; тя имаше същата мярка, 36 както стражевите стаи, стълбовете ѝ и нейните преддверия. И прозорци имаше наоколо. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината – двадесет и пет лакътя. 37 Предверието ѝ гледаше към външния двор и по нейните стълбове имаше палми от всяка страна. Към нея водеха осем стъпала. 38 При стълбовете на портата имаше стая с вход за нея, където умиват жертвите за всеизгаряне. 39 В преддверието на портата на всяка страна имаше две маси, за да се колят на тях жертвите за всеизгаряния, жертвите за грях и жертвите за вина. 40 На външната страна, при входа на северната порта, имаше две маси. И на другата страна на преддверието на портата имаше още две маси. 41 Четири маси стояха от едната страна и четири маси – от другата на портата: общо осем маси, на които колеха жертвите. 42 Четирите маси за всеизгаряне бяха направени от дялан камък. Те бяха един лакът и половина дълги, един лакът и половина широки и един лакът високи. На тях поставяха прибори за заколване на жертвата за всеизгаряне и други кръвни жертви. 43 И куки бяха прикрепени околовръст на сградата. На масите поставяха месото на жертвите. 44 Извън вътрешната порта, във вътрешния двор, имаше стаи, обърнати с лице към юг – за певци: едната при Северната порта с лице към юг и една при Южната порта, гледаща към север. 45 Тогава Той ми каза: „Това помещение, което е с лице към юг, е за свещениците, които служат в храма, 46 а помещението, което гледа към север, е за свещениците, които служат при жертвеника. Те са потомци на Садок, единствени от потомците на Левий, които могат да се приближават към Господа, за да Му служат.“ 47 След това Той измери двора. Той беше квадратен: сто лакътя дълъг и сто лакътя широк. И жертвеникът се намираше пред храма. 48 Тогава Той ме доведе в преддверието на храма и размерът на всеки от стълбовете в преддверието имаше пет лакътя дебелина от всяка страна. Ширината на входа беше три лакътя от едната страна и три лакътя от другата. 49 Дължината на преддверието беше двадесет лакътя и ширината му – единадесет лакътя. До него водеха десет стъпала. И на всяка страна на стълбовете имаше подпори. |
|---|
Ширина
5333
Височина
4000