1 Тогава Господ изпрати Натан при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах.2 Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък,3 а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.4 Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“5 Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.6 А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“7 Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,8 дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.9 А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.10 Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“11 Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце.12 Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“13 Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“15 След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.21 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“22 Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“23 А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“24 И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон. Господ възлюби това дете25 и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия, както Господ беше казал.26 Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град.27 Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката.28 А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“29 Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.30 Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка.31 А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.
2 Samuel 22
1 Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:2 „Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.3 Моят Бог е моя скала – на Него аз се уповавам. Ти, мой щит, мое сигурно спасение, моя защита и мое прибежище, Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!4 Ще призова достойния за възхвала Господ и така ще се избавя от враговете си.5 Смъртоносни вълни ме обгърнаха и порой от злини ме уплашиха;6 веригите на ада ме обвиха и примките на смъртта ме омотаха.7 Но в терзанието си призовах Господ и викнах към своя Бог; от светилището Си Той чу моя глас и викът ми стигна до Него.8 Потресе се, разтърси се земята, поклатиха се и се разлюляха основите на небето, защото се разпали Неговият гняв.9 Дим се вдига от ноздрите Му и поглъщащ огън – от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.10 Той сведе небесата и слезе; и мрак се стелеше под нозете Му.11 Седна на херувими, полетя и се понесе на крилете на вятъра.12 Покри се с мрак като с шатра и сбра водите на небесните облаци.13 От светкавиците пред Него се разпалиха огнени въглени.14 Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас.15 Изпрати стрели и ги разпръсна; блесна със светкавици и ги изтреби.16 От страховития глас на Господа се разкриха морските извори, от диханието на Неговия гняв се показаха основите на вселената.17 Той простря ръка от висините, обгърна ме и ме извлече от големи води;18 избави ме от силния ми враг – от онези, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.19 Те ме нападнаха в деня на моята неволя; но Господ беше опора за мене20 и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.21 Господ ми въздаде награда, защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.22 Опазил съм пътищата Господни и не съм се отклонявал от своя Бог,23 понеже всичките Му заповеди са пред мене и от наредбите Му не отстъпвах,24 избягвах да съгрешавам пред Него и се стараех да не изпадам в грях.25 И Господ ме възнагради, защото съм справедлив, защото съм чист пред Него.26 Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво, с искрения човек – искрено,27 с чистия – чисто, а с лицемерния – според лицемерието му.28 Ти си спасение за угнетените и с погледа Си смиряваш горделивите.29 Ти, Господи, си мое светило; Господ осиява моята тъмнина.30 С Тебе разбивам войска; със своя Бог прескачам стена.31 Колкото за Бога – съвършен е Неговият път, чисто е словото на Господа, Той е щит за всички, които на Него се надяват.32 Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита, освен нашия Бог?33 Бог ме обдарява с мощ, прави съвършен моя път;34 прави краката ми като на елен и извисява ме във висините;35 учи ръцете ми да воюват, така че те опъват меден лък.36 Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе и Твоята благост ме възвеличава.37 Ти си ми дарил свобода да бродя и моите нозе не се люлеят.38 Аз преследвам враговете си и ги изтребвам – не се връщам, докато не ги унищожа;39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат и паднаха под нозете ми.40 Ти ме обдаряваш с мощ за бой и поваляш пред мене онези, които ме нападат.41 Ти обръщаш в бяг моите врагове и аз изтребвам онези, които ме мразят.42 Те викат, но няма кой да ги избави – викат към Господа, но Той не ги чува.43 Тогава ги стрих като земен прах, като улична кал ги сгазих и ги стъпках.44 Ти ме избави от бунт сред моя народ; поставил си ме да бъда глава над цели народи; народ, който не познавах, ми прислужва.45 Чужденците се прекланят пред мене; чуят ли за мене – покоряват ми се.46 Чужденците отслабнаха, изнемощяха и треперят в своите крепости.47 Жив е Господ и благословен е моят Защитник! Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,48 Бог, Който налага възмездие заради мене, Който покорява народите под моя власт49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене; Ти ме избавяш от насилници.50 Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име –51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар и проявяваш милост към Своя помазаник Давид и към потомството му за вечни времена.“
2 Samuel 7
1 Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо.2 Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“3 Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“4 Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан:5 „Иди и кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ: „Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него?6 Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния.7 Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?“8 „А сега така кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил.9 Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята.10 Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди,11 по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом.12 А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство.13 Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена.14 Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари,15 но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе.16 Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.“17 Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.18 Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи!19 И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже!20 Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител.21 Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител.22 Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.23 Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им.24 Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.25 А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал.26 Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител е Бог над Израил.“ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе.27 Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва.28 Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо.29 А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“
