1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
Matthew 27
1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;36 и седяха, та Го пазеха там;37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
