1 Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната.2 Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина.3 Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание.4 Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше.5 А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето.6 И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен.7 И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“8 Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност.9 В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“10 И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея.11 Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните;12 и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън.13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън,14 извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо,15 а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“16 И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи.17 Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене,18 но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“19 Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.20 Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора.21 Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора.22 Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там.23 Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.
