21 Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“22 И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.23 Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,24 и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.25 И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.