Йосиф прощава на братята
Secondary Keywords | братя Египет Израел история Йозеф Опрощение освобождение плака помирение Свидетели скръб ученичество Яков |
---|---|
Писания | Genesis 45 Genesis 50:15-21 |
Genesis 451 Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си.2 И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца.3 А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят.4 И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.5 Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви.6 Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне.7 Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление.8 И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя.9 Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене!10 Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество.11 И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад.12 И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас.13 Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“14 После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф.15 И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.16 Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха.17 Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя!18 Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя.19 Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук.20 И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“21 Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път.22 На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи.23 На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им.24 После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“25 И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя.26 Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше.27 Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи.28 И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“ Genesis 5015 След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.20 Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора.21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. |