Йона хвърлен зад борда

Jonah 1

1 Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий:2 „Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“3 Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.4 Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие.5 Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал.6 Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“7 Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона.8 Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“9 Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“10 Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.11 И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“12 Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“13 Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях.14 Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“15 И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна.16 А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.