1 Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,2 комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.4 Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.5 Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.6 Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.7 Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.8 Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:10 защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.11 И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?12 Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.13 А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;14 защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.15 И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,16 Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.17 Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.18 А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,19 защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.20 И доколкото това ставаше не без клетва21 (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“),22 дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.23 Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;24 а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.25 Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.26 Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,27 Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.28 Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.
