1 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора;3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи,9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.10 Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.17 А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.18 Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.22 Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,23 та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;27 и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий29 и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.32 Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.33 Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.36 Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.37 И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.39 Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.41 От човеци слава не приемам,42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.44 Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.46 Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?
Luke 20
41 как казват, че Христос е син Давидов?42 А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
Mark 12
28 Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?29 А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,30 и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.31 Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.35 Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?36 Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
Matthew 22
34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.35 И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?37 А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:38 тази е първа и най-голяма заповед;39 а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:42 какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:44 „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
