Исус е на изпитание
| Ключови думи | арест бъз високо възрастни Господарю. Господи! Господи! Емануел жури изпитание книжниците макет месия мумануел осъждам подигравателен подигравка преследване присмех Решение римски свещеник Синедрионът спасител съвет съдия фарисеите |
|---|---|
| Secondary Keywords | болка скръб скръб |
| Tertiary Keywords | агония войник лице мъжки предаде предателство преди скръб смърт страдат хора храм |
| Писания | Лука 23 Марк 14 Марк 15 Матей 26 Матей 27 |
Luke 231 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта. Mark 141 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна.46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.55 А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче. Mark 151 В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе.5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?13 Те отново закрещяха: разпни Го!14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.25 Беше третият час, и Го разпнаха.26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,30 спаси Себе Си и слез от кръста!31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. Matthew 261 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко. Matthew 271 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;36 и седяха, та Го пазеха там;37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. | |
