1 Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!7 Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?9 Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.15 Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.16 Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.18 И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;20 знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.22 Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.28 Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.31 И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:32 понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.35 А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Mark 10
1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.2 Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?4 А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.6 Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.7 Затова ще остави човек баща си и майка си8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.9 И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.14 Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.15 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.16 И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.19 Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:33 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.36 Той ги попита: какво искате да ви сторя?37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.41 И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давилов, Иисусе, помилуй ме!48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
