1 А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ:2 „Така казва Господ: „Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив“.“3 Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“4 Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“5 А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“6 Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.7 Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема – а царят беше седнал при Вениаминовата порта, –8 тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя:9 „Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“10 Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“11 Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия.12 Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така.13 А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.14 Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“15 А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“16 Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“17 Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: „Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън – ти ще оцелееш заедно с дома си.18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им“.“19 Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“.20 А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив.21 Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри:22 „Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: „Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.“23 И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън“.“24 Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш.25 Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?“,26 тогава им кажи: „Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там“.“27 Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул.28 А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.
