В молитва
| Ключови думи | жена молба молещ се молитва моля поклонение поклони посвещение причастие прошка Скромен |
|---|---|
| Secondary Keywords | вина глава етнически женски испаноговорящ лице лък мир Момиче. общуват покаяние покаят прихванат простено Прости ми. разкаян разкаяние ръка ръце сгънати Тийнейджър Тийнейджър търсене Уважение |
| Писания | 1 John 1 1 Thessalonians 5 1 Timothy 2 Matthew 5 Matthew 6 Psalms 5 Psalms 54 Psalms 6 Romans 8 Деяния на апостолите 6 Лука 11 Лука 6 Марк 11 Марк 13 Марк 14 1 John 11 Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота 2 (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), 3 което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. 4 И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. 5 И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; 7 ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях. 8 Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. 10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас. 1 Thessalonians 51 А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2 защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3 Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4 А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5 Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6 И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7 Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8 Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение, 9 защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа, 10 Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него. 11 Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите. 12 И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, 13 и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си. 14 Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. 15 Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички. 16 Винаги се радвайте. 17 Непрестанно се молете. 18 За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. 19 Духа не угасяйте. 20 Пророчествата не унижавайте. 21 Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. 22 Въздържайте се от всякакво зло. 23 А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа. 24 Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това. 25 Братя, молете се за нас. 26 Поздравете всички братя със свето целуване. 27 Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя. 28 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас. Амин. 1 Timothy 21 И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, 2 за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота; 3 защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, 4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. 5 Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус, 6 Който отдаде Себе Си откуп за всички – нещо в свое време засвидетелствувано, 7 за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината. 8 И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9 също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетейки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10 а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11 Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12 На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13 Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14 и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15 но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие. Acts 61 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. 2 Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. 3 Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; 4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. 5 Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, 6 които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. 7 И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата. 8 А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. 9 Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; 10 ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. 11 Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12 И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. 13 И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, 14 защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. 15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел. Luke 111 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си. 2 А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден; 4 и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. 5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба, 6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа; 7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, – 8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска. 9 И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. 11 И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? 12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? 13 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат? 14 Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. 15 А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. 16 А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 17 Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; 18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете. 19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20 Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. 21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; 22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му. 23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява. 24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; 25 и като дойде, намира я пометена и наредена; 26 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. 27 А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят. 29 Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; 30 защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. 31 Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. 32 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. 33 Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 34 Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; 35 и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина. 36 Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние. 37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. 38 А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. 39 Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. 40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? 41 Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто. 42 Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43 Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46 Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите. 47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49 Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51 от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52 Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят. Luke 61 В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. 2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота? 3 Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? 5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. 6 Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. 10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса. 12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот, 16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19 И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20 И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22 Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23 Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците. 24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. 25 Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26 Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. 27 Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, 28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. 29 На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. 30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. 31 И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36 И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. 37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38 давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 39 Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? 40 Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. 41 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? 42 Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. 46 И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо. Mark 111 Now when they drew near to Jerusalem, to Bethphage and Bethany, at the Mount of Olives, Jesus sent two of his disciples 2 and said to them, “Go into the village in front of you, and immediately as you enter it you will find a colt tied, on which no one has ever sat. Untie it and bring it. 3 If anyone says to you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord has need of it and will send it back here immediately.’” 4 And they went away and found a colt tied at a door outside in the street, and they untied it. 5 And some of those standing there said to them, “What are you doing, untying the colt?” 6 And they told them what Jesus had said, and they let them go. 7 And they brought the colt to Jesus and threw their cloaks on it, and he sat on it. 8 And many spread their cloaks on the road, and others spread leafy branches that they had cut from the fields. 9 And those who went before and those who followed were shouting, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord! 10 Blessed is the coming kingdom of our father David! Hosanna in the highest!” 11 And he entered Jerusalem and went into the temple. And when he had looked around at everything, as it was already late, he went out to Bethany with the twelve. 12 On the following day, when they came from Bethany, he was hungry. 13 And seeing in the distance a fig tree in leaf, he went to see if he could find anything on it. When he came to it, he found nothing but leaves, for it was not the season for figs. 14 And he said to it, “May no one ever eat fruit from you again.” And his disciples heard it. 15 And they came to Jerusalem. And he entered the temple and began to drive out those who sold and those who bought in the temple, and he overturned the tables of the money-changers and the seats of those who sold pigeons. 16 And he would not allow anyone to carry anything through the temple. 17 And he was teaching them and saying to them, “Is it not written, ‘My house shall be called a house of prayer for all the nations’? But you have made it a den of robbers.” 18 And the chief priests and the scribes heard it and were seeking a way to destroy him, for they feared him, because all the crowd was astonished at his teaching. 19 And when evening came they went out of the city. 20 As they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away to its roots. 21 And Peter remembered and said to him, “Rabbi, look! The fig tree that you cursed has withered.” 22 And Jesus answered them, “Have faith in God. 23 Truly, I say to you, whoever says to this mountain, ‘Be taken up and thrown into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that what he says will come to pass, it will be done for him. 24 Therefore I tell you, whatever you ask in prayer, believe that you have received it, and it will be yours. 25 And whenever you stand praying, forgive, if you have anything against anyone, so that your Father also who is in heaven may forgive you your trespasses.” 27 And they came again to Jerusalem. And as he was walking in the temple, the chief priests and the scribes and the elders came to him, 28 and they said to him, “By what authority are you doing these things, or who gave you this authority to do them?” 29 Jesus said to them, “I will ask you one question; answer me, and I will tell you by what authority I do these things. 30 Was the baptism of John from heaven or from man? Answer me.” 31 And they discussed it with one another, saying, “If we say, ‘From heaven,’ he will say, ‘Why then did you not believe him?’ 32 But shall we say, ‘From man’?”—they were afraid of the people, for they all held that John really was a prophet. 33 So they answered Jesus, “We do not know.” And Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.” Mark 131 And as he came out of the temple, one of his disciples said to him, “Look, Teacher, what wonderful stones and what wonderful buildings!” 2 And Jesus said to him, “Do you see these great buildings? There will not be left here one stone upon another that will not be thrown down.” 3 And as he sat on the Mount of Olives opposite the temple, Peter and James and John and Andrew asked him privately, 4 “Tell us, when will these things be, and what will be the sign when all these things are about to be accomplished?” 5 And Jesus began to say to them, “See that no one leads you astray. 6 Many will come in my name, saying, ‘I am he!’ and they will lead many astray. 7 And when you hear of wars and rumors of wars, do not be alarmed. This must take place, but the end is not yet. 8 For nation will rise against nation, and kingdom against kingdom. There will be earthquakes in various places; there will be famines. These are but the beginning of the birth pains. 9 “But be on your guard. For they will deliver you over to councils, and you will be beaten in synagogues, and you will stand before governors and kings for my sake, to bear witness before them. 10 And the gospel must first be proclaimed to all nations. 11 And when they bring you to trial and deliver you over, do not be anxious beforehand what you are to say, but say whatever is given you in that hour, for it is not you who speak, but the Holy Spirit. 12 And brother will deliver brother over to death, and the father his child, and children will rise against parents and have them put to death. 13 And you will be hated by all for my name's sake. But the one who endures to the end will be saved. 14 “But when you see the abomination of desolation standing where he ought not to be (let the reader understand), then let those who are in Judea flee to the mountains. 15 Let the one who is on the housetop not go down, nor enter his house, to take anything out, 16 and let the one who is in the field not turn back to take his cloak. 17 And alas for women who are pregnant and for those who are nursing infants in those days! 18 Pray that it may not happen in winter. 19 For in those days there will be such tribulation as has not been from the beginning of the creation that God created until now, and never will be. 20 And if the Lord had not cut short the days, no human being would be saved. But for the sake of the elect, whom he chose, he shortened the days. 21 And then if anyone says to you, ‘Look, here is the Christ!’ or ‘Look, there he is!’ do not believe it. 22 For false christs and false prophets will arise and perform signs and wonders, to lead astray, if possible, the elect. 23 But be on guard; I have told you all things beforehand. 24 “But in those days, after that tribulation, the sun will be darkened, and the moon will not give its light, 25 and the stars will be falling from heaven, and the powers in the heavens will be shaken. 26 And then they will see the Son of Man coming in clouds with great power and glory. 27 And then he will send out the angels and gather his elect from the four winds, from the ends of the earth to the ends of heaven. 28 “From the fig tree learn its lesson: as soon as its branch becomes tender and puts out its leaves, you know that summer is near. 29 So also, when you see these things taking place, you know that he is near, at the very gates. 30 Truly, I say to you, this generation will not pass away until all these things take place. 31 Heaven and earth will pass away, but my words will not pass away. 32 “But concerning that day or that hour, no one knows, not even the angels in heaven, nor the Son, but only the Father. 33 Be on guard, keep awake. For you do not know when the time will come. 34 It is like a man going on a journey, when he leaves home and puts his servants in charge, each with his work, and commands the doorkeeper to stay awake. 35 Therefore stay awake—for you do not know when the master of the house will come, in the evening, or at midnight, or when the rooster crows, or in the morning— 36 lest he come suddenly and find you asleep. 37 And what I say to you I say to all: Stay awake.” Mark 141 It was now two days before the Passover and the Feast of Unleavened Bread. And the chief priests and the scribes were seeking how to arrest him by stealth and kill him, 2 for they said, “Not during the feast, lest there be an uproar from the people.” 3 And while he was at Bethany in the house of Simon the leper, as he was reclining at table, a woman came with an alabaster flask of ointment of pure nard, very costly, and she broke the flask and poured it over his head. 4 There were some who said to themselves indignantly, “Why was the ointment wasted like that? 5 For this ointment could have been sold for more than three hundred denarii and given to the poor.” And they scolded her. 6 But Jesus said, “Leave her alone. Why do you trouble her? She has done a beautiful thing to me. 7 For you always have the poor with you, and whenever you want, you can do good for them. But you will not always have me. 8 She has done what she could; she has anointed my body beforehand for burial. 9 And truly, I say to you, wherever the gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will be told in memory of her.” 10 Then Judas Iscariot, who was one of the twelve, went to the chief priests in order to betray him to them. 11 And when they heard it, they were glad and promised to give him money. And he sought an opportunity to betray him. 12 And on the first day of Unleavened Bread, when they sacrificed the Passover lamb, his disciples said to him, “Where will you have us go and prepare for you to eat the Passover?” 13 And he sent two of his disciples and said to them, “Go into the city, and a man carrying a jar of water will meet you. Follow him, 14 and wherever he enters, say to the master of the house, ‘The Teacher says, Where is my guest room, where I may eat the Passover with my disciples?’ 15 And he will show you a large upper room furnished and ready; there prepare for us.” 16 And the disciples set out and went to the city and found it just as he had told them, and they prepared the Passover. 17 And when it was evening, he came with the twelve. 18 And as they were reclining at table and eating, Jesus said, “Truly, I say to you, one of you will betray me, one who is eating with me.” 19 They began to be sorrowful and to say to him one after another, “Is it I?” 20 He said to them, “It is one of the twelve, one who is dipping bread into the dish with me. 21 For the Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.” 22 And as they were eating, he took bread, and after blessing it broke it and gave it to them, and said, “Take; this is my body.” 23 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, and they all drank of it. 24 And he said to them, “This is my blood of the covenant, which is poured out for many. 25 Truly, I say to you, I will not drink again of the fruit of the vine until that day when I drink it new in the kingdom of God.” 26 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. 27 And Jesus said to them, “You will all fall away, for it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep will be scattered.’ 28 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” 29 Peter said to him, “Even though they all fall away, I will not.” 30 And Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows twice, you will deny me three times.” 31 But he said emphatically, “If I must die with you, I will not deny you.” And they all said the same. 32 And they went to a place called Gethsemane. And he said to his disciples, “Sit here while I pray.” 33 And he took with him Peter and James and John, and began to be greatly distressed and troubled. 34 And he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death. Remain here and watch.” 35 And going a little farther, he fell on the ground and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him. 36 And he said, “Abba, Father, all things are possible for you. Remove this cup from me. Yet not what I will, but what you will.” 37 And he came and found them sleeping, and he said to Peter, “Simon, are you asleep? Could you not watch one hour? 38 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” 39 And again he went away and prayed, saying the same words. 40 And again he came and found them sleeping, for their eyes were very heavy, and they did not know what to answer him. 41 And he came the third time and said to them, “Are you still sleeping and taking your rest? It is enough; the hour has come. The Son of Man is betrayed into the hands of sinners. 42 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.” 43 And immediately, while he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a crowd with swords and clubs, from the chief priests and the scribes and the elders. 44 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man. Seize him and lead him away under guard.” 45 And when he came, he went up to him at once and said, “Rabbi!” And he kissed him. 46 And they laid hands on him and seized him. 47 But one of those who stood by drew his sword and struck the servant of the high priest and cut off his ear. 48 And Jesus said to them, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? 49 Day after day I was with you in the temple teaching, and you did not seize me. But let the Scriptures be fulfilled.” 50 And they all left him and fled. 51 And a young man followed him, with nothing but a linen cloth about his body. And they seized him, 52 but he left the linen cloth and ran away naked. 53 And they led Jesus to the high priest. And all the chief priests and the elders and the scribes came together. 54 And Peter had followed him at a distance, right into the courtyard of the high priest. And he was sitting with the guards and warming himself at the fire. 55 Now the chief priests and the whole Council were seeking testimony against Jesus to put him to death, but they found none. 56 For many bore false witness against him, but their testimony did not agree. 57 And some stood up and bore false witness against him, saying, 58 “We heard him say, ‘I will destroy this temple that is made with hands, and in three days I will build another, not made with hands.’” 59 Yet even about this their testimony did not agree. 60 And the high priest stood up in the midst and asked Jesus, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?” 61 But he remained silent and made no answer. Again the high priest asked him, “Are you the Christ, the Son of the Blessed?” 62 And Jesus said, “I am, and you will see the Son of Man seated at the right hand of Power, and coming with the clouds of heaven.” 63 And the high priest tore his garments and said, “What further witnesses do we need? 64 You have heard his blasphemy. What is your decision?” And they all condemned him as deserving death. 65 And some began to spit on him and to cover his face and to strike him, saying to him, “Prophesy!” And the guards received him with blows. 66 And as Peter was below in the courtyard, one of the servant girls of the high priest came, 67 and seeing Peter warming himself, she looked at him and said, “You also were with the Nazarene, Jesus.” 68 But he denied it, saying, “I neither know nor understand what you mean.” And he went out into the gateway and the rooster crowed. 69 And the servant girl saw him and began again to say to the bystanders, “This man is one of them.” 70 But again he denied it. And after a little while the bystanders again said to Peter, “Certainly you are one of them, for you are a Galilean.” 71 But he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know this man of whom you speak.” 72 And immediately the rooster crowed a second time. And Peter remembered how Jesus had said to him, “Before the rooster crows twice, you will deny me three times.” And he broke down and wept. Matthew 51 Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3 блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4 Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10 Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11 Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13 Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. 14 Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15 Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16 Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. 20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21 Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“. 22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена. 23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25 Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант. 27 Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“. 28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31 Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“. 32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува. 33 Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“. 34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37 Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38 Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“. 39 Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42 Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43 Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. 44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45 за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. Matthew 61 Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2 И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3 А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4 та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5 И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6 А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7 А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8 прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9 А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11 насъщния ни хляб дай ни днес; 12 и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13 и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. 14 Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15 ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16 Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17 А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18 та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19 Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20 но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22 Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24 Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. 25 Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27 Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28 Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29 а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30 и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31 И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32 Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33 Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34 И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. Psalm 51 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид. 2 Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов! 3 Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой, защото се моля пред Тебе! 4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин. Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам, 5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието. Злият не може да се приюти при Тебе. 6 Горделивите няма да устоят пред Тебе – Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие. 7 Ти ще погубиш всички лъжци. Убиец и измамник са противни за Господа. 8 По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе. 9 Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми! Направи равен Твоя път пред мене! 10 Защото в устата им няма истина, а сърцето им носи разруха. Гърлото им е отворен гроб, а езикът им – коварен. 11 Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи! Отхвърли ги поради многото им престъпления, защото се надигнаха против Тебе. 12 И нека се радват всички, които се уповават на Тебе; те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш. Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име. 13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника, като с щит го обгръщаш с благоволение. Psalm 541 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид, 2 когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“ 3 Боже, спаси ме чрез Своето име и ме защити чрез Своята сила! 4 Боже, вслушай се в молитвата ми, обърни внимание какво ще кажа! 5 Защото чужденци се надигнаха против мене, насилници се обръщат против живота ми – те нямат Бога пред очите си. 6 Но Бог е мой помощник, Господ подкрепя живота ми. 7 Ще въздаде на враговете ми за злото. Погуби ги, Боже, заради Своята истина. 8 Ще Ти принеса жертвата си с усърдие, ще Те прославя, защото Ти си благ, 9 защото ме избави от бедата и очите ми видяха повалянето на моите неприятели. Psalm 61 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид. 2 Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си. 3 Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен. Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си. 4 Моята душа страда силно, а Ти, Господи, докога ще се бавиш? 5 Обърни се, Господи, избави ме! Спаси ме заради милостта Си, 6 защото сред мъртвите никой няма да Те споменава, в преизподнята кой ще Те прославя? 7 Уморен съм от своите въздишки. Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си. 8 Помръкнаха от скръб очите ми, състариха се поради всичките ми врагове. 9 Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие. 10 Господ чу молбата ми, Господ приема молитвата ми. 11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове! Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор. Romans 81 There is therefore now no condemnation for those who are in Christ Jesus. 2 For the law of the Spirit of life has set you free in Christ Jesus from the law of sin and death. 3 For God has done what the law, weakened by the flesh, could not do. By sending his own Son in the likeness of sinful flesh and for sin, he condemned sin in the flesh, 4 in order that the righteous requirement of the law might be fulfilled in us, who walk not according to the flesh but according to the Spirit. 5 For those who live according to the flesh set their minds on the things of the flesh, but those who live according to the Spirit set their minds on the things of the Spirit. 6 For to set the mind on the flesh is death, but to set the mind on the Spirit is life and peace. 7 For the mind that is set on the flesh is hostile to God, for it does not submit to God's law; indeed, it cannot. 8 Those who are in the flesh cannot please God. 9 You, however, are not in the flesh but in the Spirit, if in fact the Spirit of God dwells in you. Anyone who does not have the Spirit of Christ does not belong to him. 10 But if Christ is in you, although the body is dead because of sin, the Spirit is life because of righteousness. 11 If the Spirit of him who raised Jesus from the dead dwells in you, he who raised Christ Jesus from the dead will also give life to your mortal bodies through his Spirit who dwells in you. 12 So then, brothers, we are debtors, not to the flesh, to live according to the flesh. 13 For if you live according to the flesh you will die, but if by the Spirit you put to death the deeds of the body, you will live. 14 For all who are led by the Spirit of God are sons of God. 15 For you did not receive the spirit of slavery to fall back into fear, but you have received the Spirit of adoption as sons, by whom we cry, “Abba! Father!” 16 The Spirit himself bears witness with our spirit that we are children of God, 17 and if children, then heirs—heirs of God and fellow heirs with Christ, provided we suffer with him in order that we may also be glorified with him. 18 For I consider that the sufferings of this present time are not worth comparing with the glory that is to be revealed to us. 19 For the creation waits with eager longing for the revealing of the sons of God. 20 For the creation was subjected to futility, not willingly, but because of him who subjected it, in hope 21 that the creation itself will be set free from its bondage to corruption and obtain the freedom of the glory of the children of God. 22 For we know that the whole creation has been groaning together in the pains of childbirth until now. 23 And not only the creation, but we ourselves, who have the firstfruits of the Spirit, groan inwardly as we wait eagerly for adoption as sons, the redemption of our bodies. 24 For in this hope we were saved. Now hope that is seen is not hope. For who hopes for what he sees? 25 But if we hope for what we do not see, we wait for it with patience. 26 Likewise the Spirit helps us in our weakness. For we do not know what to pray for as we ought, but the Spirit himself intercedes for us with groanings too deep for words. 27 And he who searches hearts knows what is the mind of the Spirit, because the Spirit intercedes for the saints according to the will of God. 28 And we know that for those who love God all things work together for good, for those who are called according to his purpose. 29 For those whom he foreknew he also predestined to be conformed to the image of his Son, in order that he might be the firstborn among many brothers. 30 And those whom he predestined he also called, and those whom he called he also justified, and those whom he justified he also glorified. 31 What then shall we say to these things? If God is for us, who can be against us? 32 He who did not spare his own Son but gave him up for us all, how will he not also with him graciously give us all things? 33 Who shall bring any charge against God's elect? It is God who justifies. 34 Who is to condemn? Christ Jesus is the one who died—more than that, who was raised—who is at the right hand of God, who indeed is interceding for us. 35 Who shall separate us from the love of Christ? Shall tribulation, or distress, or persecution, or famine, or nakedness, or danger, or sword? 36 As it is written, “For your sake we are being killed all the day long; we are regarded as sheep to be slaughtered.” 37 No, in all these things we are more than conquerors through him who loved us. 38 For I am sure that neither death nor life, nor angels nor rulers, nor things present nor things to come, nor powers, 39 nor height nor depth, nor anything else in all creation, will be able to separate us from the love of God in Christ Jesus our Lord. |
Ширина
5076
Височина
6600
Свързани изображения
