Отново у дома
| Secondary Keywords | връщане Ездра Естер завещание изгнание плен старо у дома |
|---|---|
| Писания | Nehemiah 2 Ездра 1 Ездра 8 |
Ezra 11 В първата година от царуването на персийския цар Кир Господ изпълни това, което възвести чрез думите на пророк Йеремия. Господ вдъхнови Кир, персийския цар, да издаде заповед, устна и писмена, която беше разгласена навред в царството му:2 „Кир, царят на Персия, обявява: „Господ, Небесният Бог, ми даде всички земни царства и ми заповяда да построя за Него храм в Йерусалим, който е в Юдея.3 Който от вас принадлежи към Неговия народ, нека неговият Бог бъде с него и той да отиде в Йерусалим, който е в Юдея, и да построи храм на Господа, Бога на Израил, защото Той е Бог, Който обитава в Йерусалим.4 И на всеки от юдеите, където и да се е заселил той, нека неговите съседи в областта му помогнат със сребро, злато, имот и добитък, както и с доброволни дарове за храма на Господа в Йерусалим“.“5 Тогава предводителите на родове от племената на Юда и Вениамин, свещениците и левитите – всички, които Бог беше вдъхновил – се отправиха към Йерусалим, за да построят храм на Господа.6 И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, злато, имот, добитък и скъпоценни вещи, както и с доброволни дарове за храма.7 А цар Кир извади съдовете на Господния храм, които Навуходоносор беше отнесъл от Йерусалим и ги беше поставил в дома на своя бог.8 Също така персийският цар нареди на ковчежника Митридат да ги изнесе и той ги предаде под брой на Шешбацар, предводителя на племето на Юда.9 А ето техния брой: златни блюда – тридесет, сребърни блюда – хиляда, ножове – двадесет и девет,10 златни чаши – тридесет, сребърни чаши, двойни – четиристотин и десет, други съдове – хиляда.11 Общо съдовете от злато и сребро бяха пет хиляди и четиристотин. Всичко това Шешбацар взе със себе си, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Йерусалим. Ezra 81 А ето предводителите на родове и родословието на онези, които тръгнаха с мене от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс:2 от Финеесовите потомци – Гирсон; от Итамаровите потомци – Даниил; от Давидовите потомци – Хатуш,3 син на Шехания; от Парошевите потомци – Захария и с него сто и петдесет мъже, вписани в родословния списък;4 от Пахат-Моавовите потомци – Елехоенай, син на Зерахия, и с него двеста мъже;5 от Затоевите потомци – Шехания, син на Яхазиил, и с него триста мъже;6 от Адиновите потомци – Евед, син на Йонатан, и с него петдесет мъже;7 от Еламовите потомци – Йешая, син на Аталия, и с него седемдесет мъже;8 от Сафатиевите потомци – Зевадия, син на Михаил, и с него осемдесет мъже;9 от Йоавовите потомци – Овадия, син на Йехиел, и с него двеста и осемдесет мъже;10 от Вааниевите потомци – Шеломит, син на Йосифия, и с него сто и шестдесет мъже;11 от Веваевите потомци – Захария, син на Бевай, и с него двадесет и осем мъже;12 от Азгадовите потомци – Йоханан, син на Хакатан, и с него сто и десет мъже;13 от Адоникамовите потомци – последните от тях по име са Елифелет, Йейел и Шемая, и с тях шестдесет мъже;14 от Бигваевите потомци – Утай и Забуд, и с тях седемдесет мъже.15 Събрах ги при реката, която тече към Ахава. Там престояхме три дена. Тогава направих преглед на народа и на свещениците, но не открих нито един от Левиевите потомци.16 Затова повиках предводителите Елиезер, Ариел, Шемая, Елнатан, Ярив, Елнатан, Натан, Захария и Мешулам, както и Йоярив и Елнатан. Всички те бяха благоразумни мъже.17 Тях аз изпратих до Идо, началника на местността Касифия. При това ги посъветвах какво трябва да говорят пред Идо и братята му, които служат при храма в местността Касифия, за да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.18 И понеже благосклонната ръка на нашия Бог ни закриляше, те ни доведоха Шеревия, благоразумен човек, потомък на Малхия, син на Левий, син на Израил, а заедно с него синовете и братята му – осемнадесет мъже.19 С тях дойдоха Хашавия и Йешая от Мерариевите потомци с техните братя и синовете им – общо двадесет мъже,20 както и потомците на онези, които Давид и предводителите му бяха определили за прислуга на левитите. Тези храмови слуги – двеста и двадесет на брой, бяха вече споменати поименно.21 Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.22 Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“23 Така ние постихме и се молихме на нашия Бог за помощ и Той чу молбата ни.24 Тогава отделих дванадесет от главните свещеници – Шеревия, Хашавия и още десет от братята им.25 Пред тях аз претеглих среброто, златото и съдовете, които царят, съветниците, предводителите му и всички израилтяни, които се намираха там, бяха дарили за дома на нашия Бог.26 След това им предадох претегленото: шестстотин и петдесет кюлчета сребро, сто кюлчета сребърни съдове, сто кюлчета злато,27 двадесет златни чаши за хиляда персийски златни монети и два съда добре обработена лъскава мед, ценна като злато.28 При това им казах: „Вие сте светиня на Господа и съдовете са светиня, защото среброто и златото са доброволен принос на Господа, Бога на вашите прадеди.29 Бъдете бдителни и го пазете, докато го претеглите в съкровищницата на Господния храм в Йерусалим пред началниците на свещениците и левитите и пред предводителите на Израилевите родове.“30 И така, свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Йерусалим, в дома на Господа.31 След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя.32 След като пристигнахме в Йерусалим, престояхме там три дена.33 А на четвъртия ден среброто, златото и съдовете бяха претеглени в дома на нашия Бог пред свещеника Меремот, Уриевия син; с него беше и Елеазар, Финеесовият син, както и левитите Йозавад, Иисусовият син, и Ноадия, Винуевият син.34 Всички предмети бяха преброени и претеглени, като същевременно беше записано и общото им тегло.35 Тогава завърналите се от плен принесоха всеизгаряне на Израилевия Бог: дванадесет телета за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в жертва за грях – всичко това за всеизгаряне на Господа.36 И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и градоначалниците оттатък река Ефрат и те подкрепиха народа и Божия храм. Nehemiah 21 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него,2 царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших3 и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“4 А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог5 и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“6 Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.7 След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея;8 а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене.9 И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма.10 Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните.11 Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена.12 Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше.13 Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън.14 След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех,15 излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах.16 А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.17 Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“18 След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.19 Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“20 И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“ | |
