Хана се моли

1 Samuel 2

1 Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.2 Никой не е тъй свят като Господ, защото няма друг освен Тебе и няма скала за опора като нашия Бог.3 Не продължавайте да говорите надменно; нищо дръзко да не излиза от устата ви; защото Господ е Бог всезнаещ и Той претегля делата Си.4 Лъкът на силните ще се строши, а слабите ще се препашат със сила.5 Ситите работят за хляб, а гладните празнуват. Безплодната ражда седем деца, а многодетната изнемощява.6 Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и извежда.7 Господ прави човека беден, а също и богат. Той смирява и Той въздига.8 Той изправя слабия от праха, извисява бедния от калта, за да им даде място при велможите и да им даде в наследство славен престол. Наистина, основите на земята принадлежат на Господа, върху тях Той утвърди Вселената.9 Той закриля стъпките на Своите светии, а нечестивите изчезват в тъмнината; защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.10 Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него. Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят. Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа. Господ ще бъде съдия над различните краища на земята, ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“11 И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.12 Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа,13 нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото,14 и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там.15 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“16 Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“17 И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.18 Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод.19 Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.20 А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.21 Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.22 Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието,23 той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен.24 Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.25 Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.26 А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.27 И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: „Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?28 От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?29 А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.“30 Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: „Аз наистина бях казал: „Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.“ Но сега словото на Господ гласи: „Далеч от Мене!“ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени.31 Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом;32 и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом.33 Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст.34 Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата.35 Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно.36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: „Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.“