1 Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.2 Никой не е тъй свят като Господ, защото няма друг освен Тебе и няма скала за опора като нашия Бог.3 Не продължавайте да говорите надменно; нищо дръзко да не излиза от устата ви; защото Господ е Бог всезнаещ и Той претегля делата Си.4 Лъкът на силните ще се строши, а слабите ще се препашат със сила.5 Ситите работят за хляб, а гладните празнуват. Безплодната ражда седем деца, а многодетната изнемощява.6 Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и извежда.7 Господ прави човека беден, а също и богат. Той смирява и Той въздига.8 Той изправя слабия от праха, извисява бедния от калта, за да им даде място при велможите и да им даде в наследство славен престол. Наистина, основите на земята принадлежат на Господа, върху тях Той утвърди Вселената.9 Той закриля стъпките на Своите светии, а нечестивите изчезват в тъмнината; защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.10 Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него. Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят. Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа. Господ ще бъде съдия над различните краища на земята, ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“11 И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.