1 И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил.2 И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат.3 Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.4 Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата – Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам.5 Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана.6 Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята.7 А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си.8 Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.9 И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“10 Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“11 А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“12 И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.13 А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона.14 И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби.15 Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“16 Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти.17 Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така.18 Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.
