Ездра проповядва
| Secondary Keywords | връщане Ездра Естер завещание изгнание плен проповядва проповядване старо |
|---|---|
| Писания | Ezra 101 Докато Ездра се молеше коленичил пред Божия храм и се изповядваше, при него се събра голямо множество израилтяни: мъже, жени и деца, които също плачеха горчиво. 2 Тогава Шехания, син на Йехиил, от Еламовите потомци, се обърна към Ездра с думите: „Извършихме грях пред нашия Бог, като си взехме чужденки за жени от другите езически племена в страната. Но все пак има още надежда за израилтяните. 3 Ние трябва да сключим завет с нашия Бог и да напуснем всички тези жени и децата им, както ни съветва Господ, както и тези, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог; така ние ще постъпим според закона! 4 Затова стани, това е твое дело и ние сме с тебе – бъди храбър и действай!“ 5 Тогава Ездра стана и нареди на началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил да положат клетва, че ще постъпят така. Те веднага се заклеха. 6 След това Ездра стана и тръгна от Божия храм към жилището на Йоханан, Елияшивовия син. И когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото скърбеше за престъпленията на преселниците. 7 Тогава разгласиха сред всички завърнали се от плен, че трябва да се съберат в Йерусалим. 8 По решение на предводителите и старейшините на всеки, който не се яви до три дена, имуществото му ще бъде иззето, а самият той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците. 9 И така, за три дена в Йерусалим се събраха всички мъже от племената на Юда и Вениамин. Това се случи в двадесетия ден от деветия месец. И целият народ седеше в двора пред Божия дом и трепереше както от това събитие, така и от проливния дъжд. 10 Тогава свещеникът Ездра стана и се обърна към тях с думите: „Вие извършихте престъпление, като си взехте чужденки за жени. Така направихте вината на Израил още по-голяма. 11 Затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите прадеди, и изпълнете волята Му – отлъчете се от племената на тази страна и от жените си чужденки!“ 12 Тогава цялото събрание отвърна на висок глас: „Както ти нареди, така ще постъпим. 13 Но тук народът е многоброен, времето е дъждовно, не можем да стоим на открито; а и работата не е за ден или за два, защото мнозина от нас са сторили такъв грях. 14 Затова нека нашите началници бъдат представители на цялото общество; всички в нашите градове, които са взели чужденки за жени, да идват тук в определеното време заедно със старейшините и съдиите на всеки град. Едва когато извършим това, ще ни отмине яростният гняв на нашия Бог.“ 15 На това се възпротивиха само Йонатан, Асаиловият син, и Яхзея, Тиквасовият син; подкрепиха ги Мешулам и левитът Шавтай. 16 Но завърналите се от плен постъпиха според това решение. Свещеникът Ездра си избра мъже, предводители на всеки от бащините родове. Те бяха призовани поименно и се събраха на първия ден от десетия месец, за да извършат проучване. 17 И до първия ден от първия месец проучиха всички мъже, които си бяха взели чужденки за жени. 18 Сред свещеническите потомци чужденки за жени си бяха взели: от потомците на Иисус, Йоседековия син, и братята му Маасея, Елиезер, Ярив и Гедалия; 19 те се задължиха по обичая да напуснат жените си и като виновни да принесат в жертва един овен за вината си. 20 От Имеровите потомци – Хананий и Завадия; 21 от Харимовите потомци – Маасея, Елия, Шемая, Йехиил и Узия; 22 от Пашхуровите потомци – Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Йозавад и Еласа. 23 От левитите – Йозавад, Шимей, Келая, наричан още Клита, Патахия, Юда и Елиезер; 24 от певците – Елияшив; от стражите при портите – Шалум, Телем и Урий. 25 От останалите израилтяни – от Парошовите потомци: Рамая, Изия, Малахия, Миямин, Елеазар, Малхия и Веная; 26 от Еламовите потомци – Матания, Захария, Йехиел, Авдий, Иремот и Елия; 27 от Затовите потомци – Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса; 28 от Беваевите потомци – Йоханан, Ханания, Забвай и Атлай; 29 от Ваниевите потомци – Мешулам, Малух, Адая, Яшув, Шеал и Йерамот; 30 от Пахат-Моавиевите потомци – Адна, Хелал, Веная, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия; 31 от Харимовите потомци – Елиезер, Ишия, Малхия, Шемая, Симеон, 32 Вениамин, Малух, Шемария; 33 от Хашумовите потомци – Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Йеремай, Манасия и Шимей; 34 от Ваниевите потомци – Маадай, Амрам и Уел, 35 Беная, Бидия, Келухи, 36 Ванея, Меремот, Елиашив, 37 Матания, Матнай, Йаасай, 38 Ваний, Бинуй, Шимей, 39 Шелемия, Натан, Адая, 40 Махнадбай, Шашай, Шарай, 41 Азариел, Шелемяху, Шемария, 42 Шалум, Амария и Йосиф; 43 от Невовите потомци – Йейел, Мататия, Завад, Зевина, Ядай, Йоел и Беная. 44 Всички те си бяха взели чужденки за жени, а някои от тях им бяха родили деца. Ezra 91 Когато свърши това, предводителите дойдоха при мене и казаха: „израилският народ, свещениците и левитите не пожелаха да се отделят от другите племена по тези земи с техните мерзости: хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци. 2 Те си взеха техни дъщери за себе си и за синовете си и потомството на светия народ се смеси с другите племена; дори предводителите и знатните първи извършиха това беззаконие.“ 3 Като чух тези думи, раздрах дрехите си, скубех косите и брадата си и седях опечален. 4 Така седях в печал до вечерната жертва, а около мене се събраха всички, които се бояха от присъдата на Израилевия Бог заради престъпленията на завърналите се от плен. 5 А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог, 6 с думите: „Боже мой, страхувам се, обзет от срам, да се изправя пред Тебе, Боже мой, защото потънахме в беззакония, а вината ни достигна небесата. 7 От времето на нашите прадеди до днес вината ни е голяма и поради нашите беззакония ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени във властта на чуждоземни царе, на меч, плен, ограбване и унижение, както е сега. 8 И ето за много малко време Господ, нашият Бог, ни дарява с милост, за да останат от нас неколцина оцелели и да се утвърдим на святото Му място. Нашият Бог просветли очите ни и ни даде малко отдих в робството ни. 9 Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни изостави. Той е причина персийските царе да проявят милост към нас и ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог, да го възстановим от руините му и да намерим сигурност в Юдея и в Йерусалим. 10 Но сега какво да кажем, Боже наш, след това, което се случи? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди, 11 които ни даде чрез Своите слуги, пророците, като каза: „Земята, която отивате да завладеете, е нечиста земя. Тя е осквернена от мерзостите на народите, които я населяват. Техните скверни идоли са я изпълнили открай докрай. 12 Затова не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си. Не спомагайте никога за техния мир и благоденствие, ако искате да се утвърдите и да се прехранвате с благата на тази земя и да я предадете на синовете си като наследство за вечни времена.“ 13 И след всичко, което ни сполетя заради нашите беззакония и голямата ни вина – макар че Ти, Боже, се смили и не ни наказа строго за греховете ни и ни даде такова избавление, – 14 отново ли ще нарушаваме Твоите заповеди и ще се сродяваме с тези народи, отдали се на идолопоклонство? Трябва ли Твоят гняв към нас докрай да ни погуби, за да не оцелее никой и да няма никакво спасение! 15 Господи, Боже на Израил! Ти си праведен, защото ни позволи да оцелеем до днес. Ето ние стоим пред Тебе със своята вина, защото след всичко, което извършихме, ние не можем да се изправим молитвено пред Тебе.“ Nehemiah 81 И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил. 2 И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат. 3 Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона. 4 Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата – Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам. 5 Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана. 6 Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята. 7 А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си. 8 Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано. 9 И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“ 10 Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“ 11 А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“ 12 И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено. 13 А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона. 14 И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби. 15 Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“ 16 Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти. 17 Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така. 18 Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите. |
