7 И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
