Стаята на Елисей

2 Kings 4

1 Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ 2 Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ 3 Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. 4 Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ 5 Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. 6 Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. 7 Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“ 8 Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. 9 Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. 10 Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“ 11 Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. 12 Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. 13 Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ 14 Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ 15 Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. 16 Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ 17 Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей. 18 Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. 19 То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ 20 Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. 21 Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. 22 След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ 23 Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ 24 И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ 25 Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. 26 Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ 27 Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ 28 Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ 29 Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ 30 Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея. 31 Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ 32 Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. 33 Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. 35 Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. 36 Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ 37 Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе. 38 Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“ 39 И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава. 40 Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. 41 Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно. 42 И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ 43 Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: „Ще ядат, и ще остане“.“ 44 Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.