12 Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“ И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две.13 След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан.14 Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина.15 Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята.16 Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“17 Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха.18 Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“19 Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“20 Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха.21 Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: „Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие“.“22 И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.
