17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, –18 ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
