Разпръснати ученици
| Secondary Keywords | завещание история нов преследване Самария ученици църква |
|---|---|
| Писания | Acts 131 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. 2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. 3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. 4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. 6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? 11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне. 13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. 14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, 18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята; 19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; 20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. 21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. 22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. 23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, 24 след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. 25 А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. 26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. 27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; 28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. 29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите; 31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, 33 както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. 34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. 35 Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. 36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, 37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. 38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; 39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. 40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: 41 „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. 42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота. 43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. 44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие. 45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха. 46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47 Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ 48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот. 49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна. 50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. 51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий. Acts 81 А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. 2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха. 3 Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. 4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7 нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8 И голяма радост биде в оня град. 9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия. 11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. 18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари 19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. 20 Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. 21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; 23 понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. 24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. 25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски. 26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. 27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, 28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. 29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. 30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? 31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. 32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“. 34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? 35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. 36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. 38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария. |
