Давид се молел
| Secondary Keywords | Дейвид Договор завещание молитва обединен Самуел старо царе царство |
|---|---|
| Писания | 2 Samuel 12 2 Samuel 7 |
2 Samuel 121 Тогава Господ изпрати Натан при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах.2 Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък,3 а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.4 Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“5 Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.6 А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“7 Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,8 дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.9 А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.10 Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“11 Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце.12 Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“13 Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“15 След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.21 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“22 Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“23 А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“24 И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон. Господ възлюби това дете25 и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия, както Господ беше казал.26 Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град.27 Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката.28 А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“29 Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.30 Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка.31 А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим. 2 Samuel 71 Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо.2 Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“3 Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“4 Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан:5 „Иди и кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ: „Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него?6 Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния.7 Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?“8 „А сега така кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил.9 Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята.10 Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди,11 по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом.12 А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство.13 Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена.14 Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари,15 но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе.16 Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.“17 Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.18 Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи!19 И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже!20 Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител.21 Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител.22 Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.23 Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им.24 Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.25 А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал.26 Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител е Бог над Израил.“ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе.27 Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва.28 Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо.29 А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“ | |
