1 След това Авесалом си приготви колесници и коне, и лична охрана от петдесет воини.2 Авесалом ставаше сутрин рано и се спираше край пътя при градските порти. Когато някой имаше спор и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ А когато онзи отговореше: „Твоят служител е от еди-кое си Израилево племе“ –3 тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“4 И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“5 А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше.6 Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.7 След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон.8 Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: „Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ“.“9 Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон.10 А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: „Авесалом се възцари в Хеврон“.“11 Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо.12 По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.13 Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“14 Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“15 Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“16 И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени – наложници, да пазят двореца.17 След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат.18 И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци – личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет.19 И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“21 В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“22 Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него.23 Жителите на цялата тази местност плакаха с висок глас, когато хората на Давид преминаваха. След това царят премина потока Кедрон и всички тръгнаха по пътя към пустинята.24 Ето дойде свещеник Садок. Заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет и положиха Божия ковчег. А Авиатар принесе жертвоприношение, докато всички хора от града преминаха към Давид.25 Царят каза на Садок: „Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволение пред Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото обиталище.26 Но ако Той каже: „Не благоволя към тебе“, тогава, ето ме – нека прави с мене, както Той пожелае.“27 Царят продължи към свещеник Садок: „Виж, върни се в града с мир, както и синът ти Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан, двамата ваши синове.28 Вижте, аз ще се забавя по равнината в пустинята, докато пристигне известие от вас.“29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха.31 Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“32 Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах.33 И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест.34 Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: „Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител – тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене.35 Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя.36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете“.“37 И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
