Съвет в Йерусалим

Acts 15

1 А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси. 2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим. 3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя, 4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците. 5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. 6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. 7 След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; 8 и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. 10 Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. 11 Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те. 12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. 13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! 14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; 15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: 16 „след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, 17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“. 18 Познати са Богу отвека всичките Му дела. 19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. 21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота. 22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, 23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, 25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, 26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. 27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: 29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! 30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото. 31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението. 32 Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха. 33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите. 34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим. 35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне. 36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. 37 Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко. 38 Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. 39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; 40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, 41 и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.