5 Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.6 Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.7 Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.8 При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“9 Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“10 И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.11 А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.12 Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.13 Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“
