22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.23 И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!34 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
