26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
