2 В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.3 Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег.4 Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“5 Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи.
