31 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте.32 Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“33 Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“34 Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си.35 Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.36 А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.37 След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата.38 С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък.39 От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.40 А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години.41 След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя.42 Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.
