Skip to the beginning of the images gallery

Исус пред Пилат

Name: Исус пред Пилат
Brand: GoodSalt
SKU: spvas0023
Price: 6.78 BGN
Availability: InStock

Продукт

ID на изображението

spvas0023

Описание

Делото на Исус в преторията пред Понтий Пилат

Художник

Stefan Pavel

Детайли на изображението

More Information
Secondary Keywords	Исус Пилат Понтийски съд Христос
Писания	John 18 John 19:1-22 Mark 15:1-15 Matthew 27 Matthew 27:1-26 Йоан 18:28-40 Лука 23:1-25 Марк 15 John 18 1 Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. 2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. 4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? 5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше. 6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея. 8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; 9 за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“. 10 А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. 11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? 12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, 13 и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. 14 А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа. 15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников. 16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. 17 Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм. 18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше. 19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. 21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил. 22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника? 23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш? 24 Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм. 26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него? 27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя. 28 Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? 30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. 31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; 32 за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 33 Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? 34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? 35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? 36 Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. 37 А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. 38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? 40 Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник. John 18 28 Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? 30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. 31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; 32 за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 33 Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? 34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? 35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? 36 Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. 37 А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. 38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? 40 Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник. John 19 1 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. 2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, 3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! 6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина. 7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата. 14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. Luke 23 1 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, 2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. 19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21 Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24 И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. Mark 15 1 В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе. 5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13 Те отново закрещяха: разпни Го! 14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. 16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, 17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; 18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! 19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. 20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. 21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. 24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. 25 Беше третият час, и Го разпнаха. 26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. 27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. 28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“. 29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим. 42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, – 43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. 44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? 45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. 46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. Mark 15 1 В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе. 5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13 Те отново закрещяха: разпни Го! 14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Matthew 27 1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. 3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, 4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. 5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. 7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; 8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; 9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. 13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? 14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много. 15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; 16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? 18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. 20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. 22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. 26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие. 27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници 28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! 30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. 31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. 32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36 и седяха, та Го пазеха там; 37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! 55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; 56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; 58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; 59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. 61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата 63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; 64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. 66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. Matthew 27 1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. 3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, 4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. 5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. 7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; 8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; 9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. 13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? 14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много. 15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; 16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? 18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. 20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. 22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. 26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.