20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,24 защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
Luke 15
7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
