1 „Аз, Навуходоносор, живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си.2 Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха.3 Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън.4 Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват.5 Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите:6 „Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.7 А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво.8 Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя.9 Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.10 И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж.11 Той извика с мощен глас и каза: „Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони.12 Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата.13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години.14 Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората“.“15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници!17 Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя,18 листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици,19 това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.20 А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: „Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години“21 – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя.22 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае.23 А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт.24 Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор.26 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон.27 Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“28 Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе!29 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“30 В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.31 „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете.32 Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: „Защо Ти направи това?“33 В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи.34 Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“
