1 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди;2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.3 След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони;4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ.
