13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
