1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.3 Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?5 Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“.6 А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.9 Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.11 През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.25 Написа и писмо с това съдържание:26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.27 Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.28 И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:35 ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
