12 The next day the large crowd that had come to the feast heard that Jesus was coming to Jerusalem.13 So they took branches of palm trees and went out to meet him, crying out, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord, even the King of Israel!”14 And Jesus found a young donkey and sat on it, just as it is written,15 “Fear not, daughter of Zion; behold, your king is coming, sitting on a donkey's colt!”16 His disciples did not understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things had been written about him and had been done to him.17 The crowd that had been with him when he called Lazarus out of the tomb and raised him from the dead continued to bear witness.18 The reason why the crowd went to meet him was that they heard he had done this sign.19 So the Pharisees said to one another, “You see that you are gaining nothing. Look, the world has gone after him.”
Luke 19
28 And when he had said these things, he went on ahead, going up to Jerusalem.29 When he drew near to Bethphage and Bethany, at the mount that is called Olivet, he sent two of the disciples,30 saying, “Go into the village in front of you, where on entering you will find a colt tied, on which no one has ever yet sat. Untie it and bring it here.31 If anyone asks you, ‘Why are you untying it?’ you shall say this: ‘The Lord has need of it.’”32 So those who were sent went away and found it just as he had told them.33 And as they were untying the colt, its owners said to them, “Why are you untying the colt?”34 And they said, “The Lord has need of it.”35 And they brought it to Jesus, and throwing their cloaks on the colt, they set Jesus on it.36 And as he rode along, they spread their cloaks on the road.37 As he was drawing near—already on the way down the Mount of Olives—the whole multitude of his disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen,38 saying, “Blessed is the King who comes in the name of the Lord! Peace in heaven and glory in the highest!”39 And some of the Pharisees in the crowd said to him, “Teacher, rebuke your disciples.”40 He answered, “I tell you, if these were silent, the very stones would cry out.”41 And when he drew near and saw the city, he wept over it,42 saying, “Would that you, even you, had known on this day the things that make for peace! But now they are hidden from your eyes.43 For the days will come upon you, when your enemies will set up a barricade around you and surround you and hem you in on every side44 and tear you down to the ground, you and your children within you. And they will not leave one stone upon another in you, because you did not know the time of your visitation.”
Mark 11
1 Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.7 И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.8 А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.9 И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
Matthew 21
1 И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:5 „кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:7 докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.8 А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;9 а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
