1 The people of the land took Jehoahaz the son of Josiah and made him king in his father's place in Jerusalem.2 Jehoahaz was twenty-three years old when he began to reign, and he reigned three months in Jerusalem.3 Then the king of Egypt deposed him in Jerusalem and laid on the land a tribute of a hundred talents of silver and a talent of gold.4 And the king of Egypt made Eliakim his brother king over Judah and Jerusalem, and changed his name to Jehoiakim. But Neco took Jehoahaz his brother and carried him to Egypt.5 Jehoiakim was twenty-five years old when he began to reign, and he reigned eleven years in Jerusalem. He did what was evil in the sight of the LORD his God.6 Against him came up Nebuchadnezzar king of Babylon and bound him in chains to take him to Babylon.7 Nebuchadnezzar also carried part of the vessels of the house of the LORD to Babylon and put them in his palace in Babylon.8 Now the rest of the acts of Jehoiakim, and the abominations that he did, and what was found against him, behold, they are written in the Book of the Kings of Israel and Judah. And Jehoiachin his son reigned in his place.9 Jehoiachin was eighteen years old when he became king, and he reigned three months and ten days in Jerusalem. He did what was evil in the sight of the LORD.10 In the spring of the year King Nebuchadnezzar sent and brought him to Babylon, with the precious vessels of the house of the LORD, and made his brother Zedekiah king over Judah and Jerusalem.11 Zedekiah was twenty-one years old when he began to reign, and he reigned eleven years in Jerusalem.12 He did what was evil in the sight of the LORD his God. He did not humble himself before Jeremiah the prophet, who spoke from the mouth of the LORD.13 He also rebelled against King Nebuchadnezzar, who had made him swear by God. He stiffened his neck and hardened his heart against turning to the LORD, the God of Israel.14 All the officers of the priests and the people likewise were exceedingly unfaithful, following all the abominations of the nations. And they polluted the house of the LORD that he had made holy in Jerusalem.15 The LORD, the God of their fathers, sent persistently to them by his messengers, because he had compassion on his people and on his dwelling place.16 But they kept mocking the messengers of God, despising his words and scoffing at his prophets, until the wrath of the LORD rose against his people, until there was no remedy.17 Therefore he brought up against them the king of the Chaldeans, who killed their young men with the sword in the house of their sanctuary and had no compassion on young man or virgin, old man or aged. He gave them all into his hand.18 And all the vessels of the house of God, great and small, and the treasures of the house of the LORD, and the treasures of the king and of his princes, all these he brought to Babylon.19 And they burned the house of God and broke down the wall of Jerusalem and burned all its palaces with fire and destroyed all its precious vessels.20 He took into exile in Babylon those who had escaped from the sword, and they became servants to him and to his sons until the establishment of the kingdom of Persia,21 to fulfill the word of the LORD by the mouth of Jeremiah, until the land had enjoyed its Sabbaths. All the days that it lay desolate it kept Sabbath, to fulfill seventy years.22 Now in the first year of Cyrus king of Persia, that the word of the LORD by the mouth of Jeremiah might be fulfilled, the LORD stirred up the spirit of Cyrus king of Persia, so that he made a proclamation throughout all his kingdom and also put it in writing:23 “Thus says Cyrus king of Persia, ‘The LORD, the God of heaven, has given me all the kingdoms of the earth, and he has charged me to build him a house at Jerusalem, which is in Judah. Whoever is among you of all his people, may the LORD his God be with him. Let him go up.’”
2 Kings 25
1 В деветата година на царуването си, в десетия ден на десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор отиде лично с всичката си войска против Йерусалим. Той разположи лагера си близо до града и издигна около него обсаден вал.2 Градът беше в обсада до единадесетата година на цар Седекия.3 На деветия ден от четвъртия месец гладът беше толкова голям, че нямаше хляб за народа на страната.4 Така градската стена беше пробита от врага и поради това всички войници побягнаха през нощта по пътя към портите, между двете стени, които са близо до царската градина. Докато халдеите обсаждаха града, Седекия се отправи по пътя към Йорданската долина.5 Една халдейска част преследва царя, настигна го в йерихонската равнина и цялата му войска се разпръсна.6 Халдеите хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и той произнесе присъда над него.7 Те заклаха синовете на Седекия пред очите му, след това ослепиха Седекия, поставиха го в окови и го закараха във Вавилон.8 В седмия ден на петия месец – това беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонски цар – в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите и служител на вавилонския цар.9 Той изгори Господния храм и двореца, както и много сгради в Йерусалим – всички големи сгради изгори с огън.10 И всички халдейски воини, които бяха с началника на телохранителите, събориха стените около Йерусалим.11 Навузардан, началникът на телохранителите, отведе в плен и другите хора, които бяха останали в града, и онези, които доброволно се бяха предали на вавилонския цар, и останалото множество.12 Началникът на телохранителите остави в града от най-бедното население за лозари и земеделци.13 Халдеите начупиха на парчета бронзовите стълбове, които бяха в Господния храм, заедно с поставките и бронзовото море; след това те изпратиха бронза във Вавилон.14 Задигнаха и котли, лопати, щипци, купи за кадене – всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението.15 Началникът на телохранителите взе и кадилниците, и чашите за възлияние – всичко, което беше златно и сребърно.16 А бронзът на двете колони, бронзовото море и поставките, които Соломон бе направил за Господния храм, нямаха тегло.17 Височината на една колона беше осемнадесет лакътя и нейните капители бяха от бронз. А височината на капитела беше три лакътя с мрежа от нарове на върха, всичко от бронз. Втората колона с мрежата имаше същите размери.18 Началникът на телохранителите взе първосвещеника Серая и втория свещеник Софония, и тримата пазачи при прага.19 От града той взе един царедворец, който отговаряше за войниците, заедно с петимата най-близки служители на царя, които се намираха в града. Освен това той взе писаря на главнокомандващия, който отговаряше за набирането на народно опълчение, както и шестдесет мъже от народното опълчение, които се намираха в града.20 Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.21 И вавилонският цар ги посече и ги умъртви в Ривла в земята на Емат. Така юдеите бяха преселени в плен от страната си.22 Над останалия в юдейската страна народ, който вавилонският цар Навуходоносор беше пощадил, той назначи Годолия, син на Ахикам, син на Шафан.23 Когато всички военачалници и хората им чуха, че вавилонският цар е назначил Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа. Те бяха Исмаил, син на Нетания, Йоханан, син на Карея, Серайя, син на нетуфатеца Танхумет, и Язания, син на маакитец, те и техните хора.24 И Годолия се закле на тях и на хората им и им каза: „Не се бойте от халдейските служители. Заселвайте се в страната и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.“25 Но в седмия месец Исмаил, син на Нетания, син на Елишама, от царския род, дойде с десет души и порази Годолия, и той умря заедно с юдеите и халдеите, които бяха с него в Масифа.26 Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите.27 В тридесет и седмата година от отвеждането в плен на юдейския цар Йехония, на двадесет и седмия ден от дванадесетия месец, в годината на възцаряването си, вавилонският цар Евил-Меродах помилва юдейския цар Йехония и го освободи от затвора.28 Той се отнесе с него любезно и постави престола му над престолите на царете, които бяха с него във Вавилон.29 Той промени затворническите му дрехи и ядеше хляб постоянно заедно с него, докато беше жив.30 И докато беше жив, постоянната му издръжка се даваше от царя всеки ден.
Jeremiah 25
1 Ето словото, което беше отправено от Господа към Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, относно целия юдейски народ – а тя беше първата година на вавилонския цар Навуходоносор –2 и което пророк Йеремия произнесе пред целия юдейски народ и пред всички жители на Йерусалим, като каза:3 „От тринадесетата година на юдейския цар Йосия, Амоновия син, и до днес, през тези двадесет и три години словото на Господа беше отправяно към мене, а аз постоянно ви говорех от ранно утро, но вие не слушахте.4 Освен това Господ изпращаше при вас всички Свои служители – пророците, от ранно утро ги изпращаше, но вие не слушахте и не свеждахте ухото си да слушате.5 Те казваха: „Върнете се, всеки от нечестивия си път и от злите си дела, и ще живеете вечно в страната, която Господ даде на вас и на предците ви завинаги.“6 А Господ казваше: „И не ходете след други богове да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, а Аз няма да ви сторя зло.7 Но вие не Ме послушахте – казва Господ, – като Ме предизвиквахте с делата на вашите ръце за ваша злочестина.“8 Затова така казва Господ Вседържител: „Тъй като не послушахте Моите думи,9 ето Аз изпращам и ще взема всички северни народи – казва Господ, – както и Своя слуга, вавилонския цар Навуходоносор, и ще ги доведа против тази страна и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо. Ще ги опустоша и ще ги обрека на присмех и подигравка, и ще ги обърна във вечна пустиня.10 И ще прекъсна гласа на радост и гласа на веселие, гласа на младоженеца и гласа на невестата, шума от мелничния камък и светлината на лампата.11 И цялата тази земя ще бъде пустиня и за ужас. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.12 А когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ за тяхната вина, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустиня.13 И ще докарам върху онази земя всичко, което съм говорил против нея, което е записано в тази книга, което Йеремия пророкуваше против всички народи.14 Защото много народи и велики царе ще покорят и тях. И ще им въздам според делата им и извършеното от ръцете им“.“15 Йеремия прибави: „Защото така ми каза Господ, Израилевият Бог: „Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на гнева и дай да пият от него всички народи, при които Аз те изпращам.16 И те ще пият и ще политат, и ще обезумеят поради меча, който ще изпратя против тях.“17 Тогава взех чашата от ръката на Господа и напоих всичките народи, против които Господ ме беше изпратил:18 Йерусалим и градовете на Юдея, царете им, за да ги превърна в развалини, за ужас, за присмех и проклятие, както са до днес,19 фараона, египетския цар, с придворните му, князете му и целия му народ,20 всички смесени народи и всички царе на земята Уц, и всички царе на филистимската земя с Аскалон, Газа, Екрон и остатъка от Азот;21 Едом, Моав и амонците,22 и всички царе на Тир, и всички сидонски царе, и царете на крайбрежията отвъд морето,23 и Дедан, Теча, Буз и всички, които стрижат в кръг косата си,24 всички арабски царе и всички царе на разноплеменните народи, които населяват пустинята,25 всички царе на Зимри и всички царе на Елам, и всички царе на Мидия,26 всички царе от севера, близките и далечните, един след друг, и всички земни царства, които са по земята, а царят на Шешах ще пие след тях.“27 Господ ми рече още: „И ще им кажеш: „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Пийте и се опийте, и повръщайте, и паднете, и не ставайте вече пред лицето на меча, който ще изпратя всред вас“.“28 А като откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им кажеш: „Така казва Господ Вседържител: „Непременно ще пиете!“29 Защото ето Аз започвам да докарвам бедствие на града, който се нарича с Моето име, а вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз призовавам меч върху всички земни жители“, казва Господ Вседържител.30 И Господ добави: „Затова ти пророкувай против тях всички тези думи и да им кажеш: „Господ ще прогърми от висините и ще извиси гласа Си от святото Си обиталище, ще проехти силно против паството Си, както онези, които тъпчат грозде, против всички жители на земята.31 Ехото ще стигне до краищата на земята, защото Господ има съдебен спор с народите. Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на меч“ – казва Господ.“32 Така казва Господ Вседържител: „Ето зло ще излезе от народ към народ. И голям ураган ще се вдигне от краищата на земята.“33 Йеремия говори още: „А убитите от Господа в онзи ден ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Те няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани – ще бъдат за тор по повърхността на земята.34 Радвайте се, пастири, викайте, а вие, господари на стадото, посипете се с пепел, защото идва времето да бъдете клани и разпръснати и тогава ще паднете като скъп съд.35 И пастирите няма да имат убежище, господарите на стадото – избавление.36 Чуват се писъкът на пастирите и риданието на господарите на стадото, защото Господ опустошава пасбището им.37 И мирните кошари са заглъхнали от пламенния гняв на Господа.38 Той е оставил местопребиваването Си – Обещаната земя, като лъв, защото земята е в ужас пред лицето на опустошителя и пред силния Му гняв.“
